Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава дванадесета

Гледната точка на Лиъм:
   Начинът, по който този ден завърши не беше така, както си го представях. Нищо от случилото се, не трябваше да става така. Докато наблюдавах фигурата на Кайли, която тичаше към изхода, осъзнах какво бях направил. Казах й неща, които не мислих наистина. Думите ми бяха много тежки, но не бяха истински. В този миг осъзнах, че се прецаках сам. Този път нямаше връщане назад. Усещах два погледа върху себе си в онзи момент. Този на Алек и този на ченгето. Бях толкова ядосан на себе си. Имах чувството, че ако поискам, ще съм способен да изпочупя всичко тук. Гласът на Алек, който ми натякваше, че съм изгубил едно прекрасно момиче, не ми помагаше особено. Исках да се разкара. Нямах нужда да слушам точно неговата лекция, но за жалост си го получих от полицая. Двамата поговорихме доста дълго, което беше повече от необичайно. Оказа се, че и той също има проблеми със семейството си. Никой няма перфектен живот. Винаги има моменти, в които не върви.
   Часът бе десет сутринта. Едва бяха изминали четири часа, откакто Кайли сигурно не искаше да ме вижда. Изпитвах нуждата да се прибера до нас, да поговоря с Хари и да отида да й се извиня. Само като си я представя как може би плаче в стаята си и сърцето ми се къса. За щастие ме пуснаха. Явно цялата тази драма в живота ми беше размекнала директорът на участъка и излязох на свобода преди двадесет и четирите часа да изтекат. Чакаше ме много работа. Трябваше да поправя сърцето, което точно аз разбих.

***
 

  Първото нещо, което заварих пред входната врата на домът си беше фигурата на Хари. Обикаляше напред-назад с телефон в ръка и определено си личеше, че е притеснен. От време на време натискаше и звънеца, но нямаше кой да му отвори. От колко ли време стои тук?
   Приближих се до него и когато ме видя, в очите му проблесна успокоение. Сигурно се е побъркал да се чуди къде съм? Определено ще му е много интересно, когато му разкажа какво нещастие сполетя вечерта, която започна толкова добре.

- Къде се губиш цяла сутрин! Звънях ти сигурно повече от десет пъти и ти написах над двадесет съобщения. – развика се като ревниво гадже насред верандата.
- Бях в ареста. – отговорих и извадих ключовете от джоба си, за да отключа.
- Какво? Защо? – попита след като го пуснах да влезе във всекидневната.
- Спряха ни ченгета и разбраха, че сме под влиянието на алкохол. – обясних накратко.
- Къде е Кайли? Не беше ли с теб?
- Сигурно се е прибрала в апартамента и плаче.
- Какво си направил пак? – Хари скръсти ръце пред себе си.
- Тя се обади на Алек, за да ни измъкне от затвора.
- И заради това скъсахте?
- Да, защото се ядосах изключително много и казах неща, които не трябваше. Нарекох я глезла и в момента тя си мисли, че съм я излъгал за чувствата си. Сигурно ме проклина. – настаних се на дивана и се пресегнах за дистанционното. Включих телевизора и го оставих да върви на някакъв канал.
- Лиъм, ти си идиот! – извика. – Как може да кажеш такива неща само защото Кайли е искала да ви измъкне?
- Ти не разбираш. – поклатих отрицателно глава. – Не мога да го понасям този. Сърцето ми щеше да се пръсне, когато видях как й се усмихва. Добре, че бях затворен зад решетките, иначе това актьорче щеше да си събира зъбите от пода.