Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава деветнадесета

Гледната точка на Лиъм:
   Не мисля, че някога през живота си съм изпитвал по-голяма вина, отколкото в момента. Думите, които бях наговорил на Кайли, когато си тръгвахме от болницата, все още се превъртаха в съзнанието ми. Не можех да повярвам, че наистина й казах това. Изпитвах огромна нужда да отида и да се извиня, особено след като Хари се обади и ми каза, че тя плаче в стаята си. Разбих я напълно с това, но може би беше за добро. Не ни беше писано да сме заедно. Тя имаше своите цели, а аз моите. Не можех да преглътна моделската й кариера, а тя не се примиряваше с това. Беше по-добре да се разделим. Може би някой ден отново ще се срещнем и ще останем заедно.
   Болката от липсата на Кайли в живота ми бавно започваше да си отива. Бях страшно зает покрай стажа си в местната болница и определено вече се чувствах наполовина лекар. Разбирах се чудесно с всичките си колеги. Напоследък много се сближих и с Ива. Двамата прекарвахме известно време заедно и тя със сигурност ми помогна да приема раздялата си с Кайли и окончателно да поставя край. Изтрих всички нейни снимки от телефона си. Не исках да го правя, но Ива ме посъветва, че така ще е по-добре. Всъщност, се оказа права. Не бях способен да залича бившата от живота си, но можех да изтрия спомените. Понякога късно вечер, когато се прибирах вкъщи, започвах да си мисля за нея. Какво ли щеше да бъде, ако тя действително носеше моето дете? Сигурно щяхме да сме щастливи заедно. Щях да я помоля да се премести тук, а тя нямаше да има избор освен да прекрати връзките си с модната агенция. Имаше и нощи, в които се измъчвах, че може да се е запиляла в някой бар и кой знае какъв тип може да се е възползвал от нея. Тогава кръвта ми кипваше. Приискваше ми се да вдигна телефона и да набера номера, който все още не бях готов да изтрия.
   Намеренията ми бяха категорични, но дори това не ме спираше да си спомням за Кайли, докато бях на работа. Често се случваше, когато преглеждам някое малко дете или взимам кръв за изследвания, мислите ми да отхвърчат при нея. Тя беше най-хубавото нещо в живота ми. Все още помня всяка малка подробност, която бях забелязвал с течение на времето. Знам неща за нея, които никой друг не знае. Неща, които едва ли ще сподели на първия пиян тийнейджър, който срещне в дискотеката.
   Работата днес беше много натоварена. Не знаех къде се намирам. Местих се от кабинет на кабинет и все още бях в неведение за случаите на повечето пациенти. Последната задача, която имах беше да отида до кабинета на доктор Филц. Отново имаше проблеми със сина си и се наложи да си тръгне по-рано. Отлично помня какво се случи предишния път, когато аз бях заел временно поста му. Кайли дойде и се случиха някои неща, които все още са причина за ужасния начин, по който се разделихме. За мое учудване, когато пристъпих прага на кабинета, очите ми се срещнаха с тези на Ива. Забелязах я как беше кръстосала крака върху бюрото, а очилата, които обикновено носеше, липсваха.