Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава десета

Гледната точка на Кайли:
   С всяка една изминала минута започвам да се убеждавам, че тропането по вратата е напълно излишно и безполезно. Беше ми ясно, че Хари и Стела бяха напуснали сградата по най-бързия възможен начин. Сигурно се притесняваха от това какво ще им се случи, когато ги хвана. Ако не ги удуша със собствените си ръце, няма да съм аз. Как може да ни погодят такъв подъл и детски номер? Не сме в началното училище, по дяволите. Прерових чантата си няколко пъти, но наистина ключа ми липсваше. Подсигурили са се, че няма да можем да излезем. Ще се побъркам. Не мога да бъда затворена в една стая с Лиъм. Не и след това, което се случи между нас. Дори от няколко метра дистанция успявах да усетя присъствието му и това никак не ми допадаше. Не исках отново да се случи нещо, за което после ще съжалявам. Тази разбита връзка и това ходене напред-назад, трябва да спре окончателно. Това, обаче няма как да стане, ако приятелите ни не го осъзнаят и не се откажат от намеренията си да ни съберат под един покрив, за да изгладим проблемите си.

- Ако продължиш да удряш по вратата като полудяла, може някой и полиция да извика. – чух гласа му зад себе си.
- Именно. Ще им кажем, че не можем да излезем и ще доведат ключар. – завъртях очите си и продължих да тропам все едно някой наистина ще чуе. Понякога в отчаяните ми действията няма логика.
- Докато всичко това се случи, Стела и Хари ще са се върнали и ще отключат. – продължи да остроумничи.
- Няма да го направят, освен ако не им кажем, че сме се сдобрили, а това няма как да стане. – отвърнах и най-сетне спрях да си го изкарвам на входната врата. – Ти защо не направиш нещо? Обади се по телефона например.
- Оставих го в колата. Ами, твоят?
- На ремонт е. Изтървах го. – това не е истина. Сякаш и съдбата също беше на страната на приятелите ни и им сътрудничеше. Погледнах Лиъм намръщено. Бях доста ядосана и това напоследък се случваше прекалено често.
- Не ме гледай така. Ако си мислиш, че ще ме изплашиш и ще извадя ключ от джоба си, съжалявам, но нямам такъв. – вдигна ръце в знак на защита и просто се отпусна върху дивана във всекидневната.
- Не ти ли бях дала един? – скръстих ръце пред себе си. – Или вече си го изхвърлил?
- Не съм го изхвърлил. Пазя го в нощното си шкафче. – отговори тихо и отново това, което изпитвах се промени. Отново започнах да усещам любовта, която тая в себе си. Това не отиваше на добре.
- По-добре се отърви от него. Няма да ти трябва повече.
- Аз не искам да е така. – какво имаше предвид? – Искам да поговорим, Кайлс. Ако ти не искаш, аз се нуждая от това. Имам нужда да ти изясня някои неща.
- Нямаме нищо за изясняване.
- Напротив, имаме. И то много.