Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава двадесета

Гледната точка на Кайли:
   Опитите ми да избягам от Лиъм и от проклетата болница, се оказаха неуспешни. Не е за вярване, че имаше смелост да ме последва особено след това, което очите ми току-що бяха видели. Как е могъл да го направи? Да, вярно е, имахме проблеми, но аз никога не съм си помисляла да му изневеря. Това беше невъзможно. Та, аз го обичах повече от всичко друго. Защо постъпи така с мен? И то точно с нея. Сега вече всичко си идваше на мястото. Разбрах защо тя ме гледаше по онзи студен начин, когато бяхме отишли, за да си направя изследвания. Лиъм още тогава е бил с нея. Знаех го. Защо тогава ми помогна да се справя с фобията, шепнейки ми онези неща? Не разбирах, но бях толкова тъжна и разстроена, че не можех да мисля. Напоследък единственото, което правих беше да плача. Вече не бях сигурна, че изобщо са ми останали сълзи.
   Лиъм направи опит да ме докосне и да ме накара да говорим, но бях толкова ядосана, толкова обидена и толкова наранена, че не издържах. Ударих му един шамар, а лицето му се извърна на една страна. Знам, че не е редно, но наистина тази негова постъпка ме изкара извън релси. Как е могъл? Ако е целял да ме нарани, то определено успя. В момента дори не ми се плачеше, по-скоро исках да крещя. Да крещя, да викам и да го попитам с какви очи има наглостта да ме гледа след това, което направи.

- Как можа? Защо го направи? Защо унищожи всичко? – попитах го, а той не намираше думи, с които да ми отговори.
- Аз… не знам какво ми стана. – продума най-накрая. – Кайли, кълна се, че между мен и Ива няма нищо. Това беше грешка. Огромна грешка. Бях подтикнат от липсата ти. Толкова много ми липсваше и си помислих, че ако направя нещо такова, ще успея да те забравя, но не мога. Не съм способен да те забравя, защото те обичам страшно много.
- Отново ме лъжеш. Никога не си ме обичал. – казах и видях как тъга премина през очите му. – За теб никога не съм била нещо повече от секс играчка.
- Не е вярно, знаеш го. Не говори така. – опита се да ме докосне, но аз се отдръпнах.
- Напротив, вярно е. И двамата имаме вина за това как се развиха нещата между нас, но днес ти захвърли всичко. Захвърли всеки един малък шанс да се съберем отново.
- Кайли, можем отново да бъдем заедно. Просто ми позволи да ти докажа, че те обичам изключително много и никоя друга не е способна да те замени.
- Престани. Не искам да те слушам. – поклатих отрицателно глава. – Знаеш ли защо дойдох днес? Дойдох, за да ти кажа, че напуснах агенцията.
- Сериозно ли? – той изглеждаше много учуден, а аз ставах все по-ядосана.
- Да. Избрах теб, пред кариерата си. Избрах любовта ни, пред това да съм по корици на списания. Заради теб задлъжнях с десет хиляди долара на Маркъс Холт, но вярвах, че ще успея да намеря решение, за да можем отново да бъдем щастливи заедно, но какво получих, когато дойдох да ти го съобщя? Видях те как си на път да се изчукаш с онази подла медицинска сестра, която ме намрази още от мига, в който ме видя с теб. Помниш ли изследванията? През цялото време, докато ти беше до мен и ме успокояваше, Ива не спря да ме гледа злобно. Не разбрах каква е причината, но сега ми стана ясно. Харесва те, Лиъм. А, ти преди малко й даде достатъчно голям повод, за да повярва на това, че и ти изпитваш нещо към нея. Или може би вече сте заедно? – изрекох всичко, което исках да му кажа и се обърнах, за да си вървя, но отново ръката му ме спря. Завъртя ме с лице към себе си и преди да се усетя тялото ми се сблъска с неговото.