Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава осемнадесета

Гледната точка на Кайли:
   Когато шофьорът на жълтата кола ме остави пред апартамента ми, следите от сълзите, които бях изплакала все още стояха по бузите ми. Усещах влажността им и знаех, че трябва да се приведа в по-нормален вид, за да не притесня Стела, когато ме види. Платих на горкия човек, който слушаше хлипанията ми през целия път дотук и дори отказах да взема рестото си. Парите бяха последното, което ме интересуваше сега. Чувствах се като пребита. Не ми беше останала никаква сила. Сякаш някой беше източил всичко от мен. Знаех, че съм бледа, с размазан грим и със зачервени, подпухнали очи, но не ми пукаше. Единственото, за което мислих в момента беше начин, по който да се справя със сломеното си сърце, което пулсира от болка. Отключих апартамента с треперещите си ръце и влязох вътре. Оставих якето си на закачалката и отидох във всекидневната. Стела и Хари се бяха гушнали на дивана и гледаха някакъв романтичен филм, който ме накара да заплача отново. Когато ме видяха, едва не изпаднаха в шок. Отново им скапах деня. Напоследък не правя нищо друго освен да развалям романтиката на приятелите си с моите проблеми. Седнах тихо на края на дивана и погледнах към екрана. Джулия Робъртс и Ричард Гиър. Хубава жена. Любимият филм на Стела. Не се учудвам, че са пуснали него. Забелязах, че все още и двамата ме наблюдаваха с притеснени очи.

- Кайли… - Стела започна, но я прекъснах.
- Всичко е наред.
- Личи си, че не е. Какво стана? – попита Хари. – Бременна ли си? – поклатих отрицателно глава. – Какво не е наред тогава?
- Лиъм. – отговорих. – Съжалявам, знам, че ви е омръзнало от това да се занимавате с нашите проблеми…
- Ти си ми приятелка. Много ясно, че ще искам да знам защо се прибираш разплакана. – Стела се измъкна от ръцете на Хари и дойде до мен. – Хайде, кажи ни.
- Лиъм полудя след като разбра, че не съм бременна. Каза, че се е надявал да има бебе, за да мога да напусна работата, която той толкова много мрази. Скарахме се и той каза, че от доста време е обмислял да прекратим всякакъв контакт. Той… той нарече връзката ни просто едно сексуално желание. – усетих как нови сълзи се спуснаха от очите ми.
- Боже, Лиъм съвсем е полудял. – изтъкна Хари. – Не знам какво му става. Как е могъл да каже такова нещо? Вие сте толкова хубава двойка.
- Не. – отрекох. – Ти и Стела сте хубава двойка. Ние сме… двойка с твърде много проблеми.
- Не говори така. Наистина имаше истинска любов между теб и него. – Стела се опита да ме успокои.
- Каквото и да е имало, вече го няма. – изправих се. – Този път беше окончателно. – тръгнах към стаята си, защото исках, а и се нуждаех от това да остана сама.
- Кайли, замисли се. – гласа на Хари ме спря. – Заслужава ли си да жертваш любовта и връзката си с Лиъм само защото искаш да си модел? Да, ще се изявиш и ще блеснеш, но дали това може да те направи истински щастлива? Работата за Маркъс Холт може ли да ти купи любов, или да ти даде стабилна връзка с Лиъм? Според мен, отговорът е не. Защо трябва да си го причинявате? Лиъм те обича до полуда, разбираш ли? Би минал и през огън заради теб. Ще даде всичко, което притежава заради теб. Способен е да убие всеки, който те нарани или ти направи нещо лошо. Това е любов, Кайлс. Не е сексуално привличане или както там го е нарекъл. Лиъм те обича. Просто е бил ядосан в онзи момент, но не го е мислил, сигурен съм. Убеден съм, че ако сега отида при него, ще го заваря на дивана с бутилка водка, самообвинявайки се, че ти е наговорил подобни думи. Думи, които не са истина.
- Защо тогава не ме подкрепя? Защо не ми позволява да работя? – попитах.
- Той няма нищо против това да работиш. Просто е толкова влюбен в теб и толкова много те обича, че се побърква от ревност. Не иска да те вижда с друг. Независимо от това дали е за фотосесия, или за реклама. Иска те само за себе си. Ти си единственото момиче, което е в очите му. С думите си днес само те е излъгал. Излъгал те е, че щом останеш далеч от очите му, ще си далеч и от сърцето му, но това не е вярно. Ти, аз, Стела и той го знаем. Нима наистина му повярва, че ще те пусне просто ей така, че ще те изпусне от очите си и изведнъж ще се направи, че те няма?
- Аз какво трябва да направя? Това е било негово решение. Откъде се предполага, че трябва да знам всичко това?
- Кайли, мисля, че това, което Хари се опитва да каже е, че Лиъм те обича безкрайно много и не си струва да пропиляваш връзката си с него заради едната работа като модел.
- Това ли се опитваш да ми кажеш? – попитах гаджето на приятелката си.
- Да. – кимна положително. – Извинявай за многословното говорене, но понякога…
- Не, не, всичко е наред. Не се учудвам, че Стела все още е с теб. Ако непрекъснато й говориш така едва ли ще се отървеш от нея скоро.
- Аз и не искам. – каза Хари и се усмихна. – Какво решаваш Кайли? Да запазиш Лиъм или работата си?
- Мисля, че трябва да проведа един телефонен разговор с Маркъс. – отново се запътих към стаята си, но този път никой не ме спря.

   Извадих телефона си и автоматично набрах номера на фотограф Холт. Хари наистина беше прав. Как може да съм била толкова глупава, за да не го осъзная по-рано? Любовта ми към е Лиъм е много по-голяма от желанието да съм модел. Колата щеше да почака. Предпочитам щастието си, отколкото работата, която може да ми купи някакъв глупав автомобил. Искрено се надявам, че всичко между мен и Лиъм ще се оправи, щом сложа край на професията, която ме докара до това състояние.

- Как е любимият ми модел? – Маркъс вдигна телефона след сигурно петото позвъняване.
- Искам да напусна. – преминах направо на темата.
- Моля? – звучеше така сякаш не ме беше чул.
- Искам да напусна. Не искам да съм модел повече.
- Кайли, какво ти става? Ти си прекрасна. Имаш голямо бъдеще в тази индустрия. Не мога да ти кажа бройката на редактори на списанията, които те искат за кориците. Известна си. Нима искаш да зарежеш всичко точно сега?
- Да. Искам да изгладя отношенията с гаджето си. Ако това да напусна е решението, то така да бъде.
- Ще съжаляваш, Кайли. Дълбоко ще съжаляваш.
- Маркъс, не ме интересува. Ще ми прекратиш ли договора? – попитах го леко изнервена.
- Щом искаш, но да знаеш, че до две седмици ще си чакам неустойката.
- Какво?
- Това, което чу. Да не си мислиш, че имам времето и парите да се занимавам с лигави и несериозни момиченца като теб. Дължиш ми десет хиляди долара. Имаш две седмици, иначе ще се видим в съда. – отговори и тресна ядосано телефона.
- Чудесно. И какво ще правя сега? – запитах сама себе си. Може би трябваше да си взема рестото от шофьора на таксито.