Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава четиринадесета

Гледната точка на Кайли:
/Една седмица по-късно/
   В продължение на цели седем дни, не съм излизала от апартамента. Стоях затворена в стаята си, със спуснати щори и заключена врата. Не отговарях на обаждания и излизах само за да хапна нещо или да ползвам банята. Стела намираше това за много странно. Непрекъснато ме разпитваше какво се е случило, но аз не исках да говоря за това. Тя си помисли, че съм болна и дори искаше да ме заведе на лекар, но набързо отказах. Не бях ходила на лекции цяла седмица и сигурно имам натрупани доста отсъствия. Щеше да ми се наложи да си взема медицинска бележка, но все още не бях готова да се върна в кабинета на доктор Филц и да си спомня всичко, което се случи между мен и Лиъм там.
   Беше ранна неделна вечер. Трябваше да се подготвя за завръщането си в университета, но все още не се чувствах готова за това. Нямаше да понеса да се засека някъде с Лиъм по коридорите. За разлика от мен, Стела имаше други планове. Пропуска ми да заключа вратата на стаята си беше от полза за нея, защото влетя при мен по-бързо от обикновено.

- Добре, какво става? Цяла седмица си в това състояние. Мисля, че е време да ми разкажеш. Оставих те намира достатъчно дълго. – заплаши ме и се настани при мен на леглото.
- Нищо не е станало. Просто не ми се излиза никъде.
- Лъжеш ме. Хайде, аз съм най-добрата ти приятелка, кажи ми. – знаех, че няма да се откаже, докато не изкопчи някакъв вид информация от мен.
- Помниш ли, когато миналия петък, отидох до болницата, за да си взема изследванията, които агенцията поиска от мен? – Стела кимна положително. – Оказа се, че доктор Филц имал семейни проблеми и поверил резултатите ми в ръцете на един от стажантите си.
- Боже, да не сте се чукали в кабинета? – Стела възкликна учудено.
- Да, точно така. – отговорих напълно сериозно.
- Какво ще каже Лиъм, ако разбере?
- Ще се ухили. – казах ядосано, защото си спомних самодоволната усмивка, която имаше на лицето си.
- Моля?
- Стела, Лиъм беше този стажант. – най-накрая й признах и този път вече имах чувството, че очите й щяха да изскочат.
- Нали уж той те заряза след като видя рекламата? – вече повече от ясно си личеше това, че покрай нашите проблеми, Хари и Стела също се натоварваха. Измъчвахме не само себе си, но и тях също.
- И аз така си мислих, но…
- Да, явно не можете да решите какво искате, но ако лежиш тук още една седмица, ще започнеш да се разлагаш. Хайде, ставай и да отидем в хола. Ще си поръчаме храна и ще пуснем този филм с Дилън О’Браян, който искаше да гледаш.
- Американски убиец? – Стела кимна. – Пуснаха ли го в интернет?
- Даже вече съм го изтеглила.
- Чудесно. Ти поръчай храна, а аз идвам след малко.