Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава четвърта

!В главата има открито сексуално съдържание!

Гледната точка на Лиъм:
   През последните дни се чувствам като призрак. Не бях на себе си. Не можех да избия последния разговор с Кайли от главата си. Преследваше ме постоянно, а алкохолът не помагаше. Нямаше нищо достатъчно силно, което да изтрие болезнените следи, които думите й оставиха онзи проклет следобед. Знаех, че вината беше изцяло моя. Може би трябваше да разрешим проблема с модната агенция като поговорим, но ми беше ясно, че нямаше как да се получи. Бях прекалено изнервен от мисълта, че някой друг ще гледа това, което е мое. Ако само знаех, че това е другата причина, поради която Кайли сложи край на отношенията ни, щях да се опитам да я предотвратя. Не е за вярване, че си е мислила подобно нещо. Да, вярно е, че не можех да й кажа думите „обичам те”, просто защото не се чувствах готов, но това не означаваше, че връзката ни се базира на секс. Не я приемах за даденост, както тя си мислеше, но не можех да променя мнението й. Щом тя се съмняваше в намеренията ми, аз нямаше какво друго да направя. Единственото, в което бях сигурен бе, че ме болеше. Болеше адски много. Раната, която Кайли ми нанесе беше непоносима.
   Хари и приятелите ни се опитваха непрестанно да ме развеселят. Помагаше. Е, поне, докато бях в университета. В мига, в който остана сам, мислите ми се връщат при нея. Връщат се при пленителните й кафяви очи и къдравата й коса, с която толкова обичах да си играя, докато стояхме пред телевизора и гледахме някой от нейните любими сериали, които аз не понасях, но се съгласявах да гледам само защото исках да я виждам щастлива и с усмивка на лице.
   Поредният ден в университета се изниза и беше време да тръгвам. Кайли днес я нямаше. Или поне аз не я видях. Или може би тя не искаше да ме вижда. Причината беше неясна, но успя да убие надеждата в мен да я зърна дори за малко. Толкова много ми липсваха устните й. Всичко, от което се нуждаех беше да ги целуна, но не можех да направя. Първо, защото тя отсъстваше и второ… да, защото отсъстваше. Не ме интересува дали ме беше зарязала, или не. Щях да я целуна, ако я бях видял.

- Хей, Лиъм ще отидем да се поразходим малко? Идваш ли? – Бела се постара да ме покани с тях, но изобщо не ми се ходеше.
- Не, благодаря. Ще се прибирам.
- Хайде, приятел. Не позволявай на едно момиче да ти проваля живота. – Ник се намеси и се опита да ме убеди.
- Казах, че не ми се идва. Оставете ме намира. – тръгнах право към мястото, където беше паркирана колата ми.