Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава седемнадесета

Гледната точка на Кайли:
/Няколко дни по-късно/
   Резултатите от изследванията ми, излизаха днес и притеснението отново беше заело връхна точка. Продължавах да повръщам през тези няколко дни и това никак не ме караше да се чувствам по-спокойна. Не можех да откъсна мислите си от това какво щеше да се случи, ако бях бременна. Маркъс щеше да ме уволни в мига, в който започнеше да ми личи. Лиъм щеше да бъде до мен. Не се съмнявах в това, но родителите ми най-вероятно щяха да ме зачеркнат от завещанието. Винаги са ми казвали, че образованието е преди семейството. Колкото и да обичаш един човек, не бива да се прибързва. Първо, трябва да уредим бъдещето си, преди да създаваме семейства.
   Уговорката ни с Лиъм беше отново да се чакаме пред болницата. Ива щеше да ни даде резултатите и в момента наистина не знаех какво исках повече. Дали да бъдат положителни, или отрицателни? Знаех, че каквото и да пишеше на листа, щеше да ми се отрази по някакъв начин. Ако бях бременна, това беше шанс нещата между Лиъм и мен да се наредят, но да загубя работата си. Ако това се окажеше просто недоразумение, щях да продължа да бъда модел и с Лиъм щяхме да останем разделени. Всеки вариант имаше своите положителни и своите отрицателни страни.
   Часът беше единадесет сутринта. Фактът, че Лиъм не ми казваше нито дума, ме притесняваше. Не знаех как ще реагира, независимо от това какъв е резултата. Мълчанието му ме измъчваше много повече от това какво щяха да покажат изследванията.
   Кабинетът, в който Ива ми взе кръв, не се беше променил с абсолютно нищо. Този път се настанихме на двата стола, които бяха поставени пред дървеното бюро, на което тя вече ни очакваше. Държеше плика с резултатите в него, който наблюдавах без да отлепям очите си. Сякаш нарочно не ни казваше. Държеше ни под напрежение.

- Не знам как ще приемете резултатите от изследванията, но те са отрицателни. Кайли, не си бременна. – каза ми, а аз си отдъхнах. Щях да спася кариерата си.
- Защо повръщам тогава? – попитах.
- Стомашен вирус с леко усложнение. Това е рецептата, която ти беше предписана. Купи лекарствата и след няколко дни всичко отново ще бъде наред. – подаде ми я, а аз грижливо я прибрах в чантата си. Направи ми впечатление, че този път държанието й към мен беше по-мило.
- Благодаря много. – изправих се от мястото си и също взех листа, който Ива държеше.

   Излязох от кабинета по облекчена от всякога. Стомашен вирус. Интересно как съм го хванала? Засмях се леко, но това се дължеше на доброто ми настроение. Работата, доходите и живота ми бяха спасени. Родителите ми нямаше да се отрекат от мен и щяха да продължават да ме смятат за невинно ангелче, което не прави секс и има добри оценки. Частта с оценките всъщност си беше и самата истина.
   Обърнах се зад себе си и очите ми попаднаха върху Лиъм, който изглеждаше по-скоро напрегнат, отколкото успокоен от факта, че не нося неговото дете. Продължаваше да не ми говори. Не каза нищо. Просто ме подмина и тръгна да излиза. Трябваше да го последвам. Защо се държеше така? Защо не искаше да говори с мен? Преди няколко дни ми помогна да се справя с фобията от игли, а сега се държеше толкова студено. Не мога да разбера какво му става.