Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава трета

Гледната точка на Кайли:
/На следващия ден/
   В продължение на десет минути, стоях пред огледалото, оглеждайки се. Исках да изглеждам достатъчно представително за интервюто, което днес ме очакваше с Маркъс Холт. На практика мястото вече беше мое, но не можех просто да разчитам на това. Исках да го впечатля, за да види, че не е допуснал грешка като ме е избрал. Бях доста развълнувана. Прочетох всичко, което беше изпратил и наистина никога не съм се чувствала по-удовлетворена. Снощи не можах да спя. Заспах едва призори и преди да се усетя вече беше станало време за срещата, която щеше да се състои в едно кафене. Адреса беше посочен в имейла, но понеже нямах никаква идея къде се намира, отново щеше да ми се наложи да използвам такси.
   Нервите ми бяха опънати по време на целия път. Нямах търпение да се запозная с мъжа, за който цяла Европа говори. Рекламите, които правеше направо можеха да ти спрат дъха и определено бяха доста убедителни. Маркъс Холт беше човек, който можеше да продаде и най-лошата кучешка храна. Маркетингът му стигаше огромни нива. Имаше невероятно въображение и никога не са му липсвали идеи. Може да направи такава снимка, че когато я видиш да имаш чувството, че разказва история. Просто е невероятен. Винаги съм се възхищавала на работата му, а сега не мога да повярвам, че аз, една обикновена студентка, ще работя с него.
   Мястото, което беше избрано за срещата беше много луксозно. Отвън си личеше, че е много повече от обикновено кафене. Беше скъпо, това беше повече от очевидно. Тук идваха само най-отбраните хора от Лондон, заедно с тийнейджърите, които бяха синове или дъщери на богати бизнесмени. Поех си дълбоко въздух преди да прекрача прага на заведението. Знаех как изглежда Маркъс и се надявам, че той ще ме забележи и ще ме познае, защото това място беше огромно. Кафенето беше на два етажа с доста маси и не можех просто да обикалям наоколо, оглеждайки се.

- Мога ли да Ви помогна с нещо? – попита ме едно момиче на моята възраст, облечено в униформа.
- Да. Имам среща с господин Маркъс Холт.
- Госпожица Кайли Паркър? – кимнах положително. – Последвайте ме.

   Непознатото момиче тръгна нанякъде, а аз я последвах. Докато вървях зад нея, имах възможността да огледам наоколо. Обстановката беше зашеметяваща.
   Изведнъж спряхме и аз забелязах, че сме излезли на верандата отвън, където всъщност се намираше така нареченото ВИП сепаре. Още преди да успея да се осъзная, стоях очи в очи с най-прочутия европейски фотограф, който освен реклами беше правил и фотосесии на много известни личности. Момичето се оттегли и аз останах напълно сама, изправена пред господин Холт.