Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава тринадесета

!В главата има открито сексуално съдържание!

Гледната точка на Лиъм:
/Две седмици по-късно/
   Раздялата с Кайли все още ми тежеше. Не можех да я забравя след всичките ни моменти заедно. Тя беше първото момиче, което успя да си проправи път към сърцето ми и да го завладее напълно. Няма да ми е лесно да свикна с това, че тя повече няма да присъства в живота ми. Приятелите ми непрекъснато се опитваха да ме разсеят, за да ме откъснат от мислите за Кайли. Понякога се получаваше, а понякога – не. Знам, че аз също имам вина за раздялата ни. Не оказах подкрепа в решението, което беше взела, но нейната вина… беше много по-голяма, отколкото си мислих. Тя стана модел без да ми каже, засне фотосесия и реклама без да ми каже, обади се на Алек да ни измъкне от затвора отново без да ми каже. Скри толкова много неща от мен. Имам чувството, че доверието ми се разби напълно. Не само към нея. Към всички около мен.
   За щастие в най-трудния момент от раздялата се появи лъч светлина. От местната болница предлагаха стаж на студенти, които имаха висок успех от миналата година. Аз разбира се бях един от тях. Вече от седмица, всеки ден след лекции заемам по три часа стаж. Не ми плащат и губя голяма част от свободното си време, но положителната страна е, че не мисля за Кайли. Всичко е толкова натоварено, че едва имам време да помисля за себе си и това дали съм гладен, или ми се ходи до тоалетна.

- Хей, Лиъм, може ли да говоря с теб? – доктор Филц ме извика, докато подреждах картоните на пациентите му по азбучен ред.
- Има ли някакъв проблем?
- Не, никакъв, даже точно обратното. Справяш се прекрасно със стажа. Проблемът е там, че от училището на сина ми ме викат. Сигурно пак се е сбил с някой. Знам, че ще се справиш, затова би ли поел последния пациент за деня?
- Разбира се, но аз не съм достатъчно квалифициран.
- Не е нищо сериозно. Просто трябва да съобщиш резултатите от изследванията им. – обясни ми набързо. – Ще можеш да ги вземеш от лабораторията.
- С радост ще помогна. Какъв е номера на пациента?
- 7628. – каза ми, а аз го записах на един малък лист. – Много съм ти благодарен.
- Няма защо. Дано не е нищо сериозно със сина Ви.
- И аз на това се надявам. Хайде, успех. – пожела ми преди да си навлече якето и да напусне кабинета.

   Няколко минути по-късно след като обиколих половината болница, за да стигна до лабораторията, успях да взема резултатите на пациента. Бяха в бял плик и заради формата на поверителност нямаше никакви имена. Не знаех дали това е момче, момиче, мъж, жена или някой пенсионер. Всичко беше запечатано и имах право да го отворя единствено пред подложилия се на изследвания.
   Докато вървях обратно към кабинета на доктор Филц, по коридора се сблъсках с една от другите стажантки. Тя не беше заедно с мен в университета, но доколкото бях чувал мисля, че е от по-долен курс.