Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава девета

Гледната точка на Стела:
   Това повече не можеше да продължава така. Не можех да позволя на най-добрите си приятели да продължават да се измъчват по този начин. И двамата бяха инати и ако не се направеше нещо, щяха да си правят още дълго време напук само за да се дразнят един друг. Това трябваше да спре преди всичко това да прерасне в нещо сериозно, от което няма да има изход.
   Именно заради това аз и Хари се постарахме да измислим един доста нелеп начин, по който да ги съберем на едно място, за да изяснят всичко помежду си. Планът беше доста прост, но имаше голяма вероятност нещо да се обърка, ако някой от тях заподозре нещо.

- Е, какво ще правим сега? – Кайли попита след като финалните надписи на филма, който гледахме се показаха.
- Аз ще си тръгвам. Имам среща с баща си. – Хари се изправи от дивана.
- Вече стана доста късно, а си без кола. Ще закъснееш. – казах му. Беше време да пусна бомбата, която ще задейства всичко. – Защо не се обадиш на Лиъм? Ще дойде да те вземе.
- Да, добра идея. – извади телефона от джоба на дънките си и набра номера на общия ни приятел. – Ще отида да говоря в кухнята, за да не преча.

   Хари се оттегли в кухнята, за да успее по някакъв начин да убеди Лиъм да се качи до апартамента ни с Кайли. Тя естествено не трябваше да разбира за това, иначе изхода от тази ситуация ще бъде доста неприятен.

- Аз ще отивам в стаята си. Ще поспя, а след това ще видя какво ще правя. – Кайли ми съобщи, но аз изобщо не можех да позволя това да се случи.
- Защо бързаш? Нека изгледаме още един филм. – опитвах се да я накарам да остане.
- Не искаш ли да прекараш малко време с Хари преди да тръгне?
- Той ще се оправи. Хайде, остани при мен. От колко време не сме имали такива приятелски моменти заедно ?
- Добре, ще изгледаме още един. – примири се и се върна на мястото си до мен.

   Кайли намери нов филм, докато аз с поглед се опитвах да получа отговор от Хари относно това дали Лиъм ще се появи. За щастие той беше положителен. Не знам как го е убедил да се съгласи да дойде буквално до входната врата, но това определено беше в плюс за намеренията ни. Предварително се бях погрижила да взема ключа на Кайли в себе си. Нямаше да могат да се измъкнат. Този път нямаха да имат друг избор, освен да поговорят и да се изяснят. Ако всичко минеше добре, накрая щяха даже и да ни благодарят.
   Около половин час по-късно на вратата се звънна. Изтръпнах, че Кайли щеше да се усети, но за щастие беше толкова погълната от филма, че дори не забеляза. Имаше тази способност да игнорира останалите, ако се е вглъбила в нещо. Нищо чудно, че стана модел. Хари отиде да отвори вратата и няколко минути по-късно пред нас се появи Лиъм. Изведнъж очите на Кайли се изместиха от екрана. Погледна го ядосано, а след това се изправи от дивана.

- Той какво прави тук? – посочи го. – Защо го доведохте?
- Кайли, трябва да поговорите. – обясних и също се изправих от мястото си.
- Не, не трябва. Изяснихме си всичко.
- Чакай, ти не ме ли извика, за да те взема? – Лиъм се обърна към Хари. – Какво става тук?
- Всъщност, току-що двамата станахте жертва на капана, който със Стела организирахме. С нея смятаме, че това не може да продължава повече така. Имате нужда да си изясните някои неща. Хайде, Стел. – двамата се запътихме към входната врата.
- Какво ще правите?
- Ще заключим. – отговорих след като вече с Хари бяхме извън пределите на апартамента.
- Не можете да го направите. – обади се Лиъм.
- Напротив.

   Дръпнах рязко вратата и по най-бързия начин напъхах ключа в ключалката. Завъртях го и едва тогава си отдъхнах. Вече нямаше измъкване. Ще стоят затворени, докато не решат проблемите си.

- Стела, отвори веднага! Този план не струва. Знаеш, че имам ключ, нали? – сигурно вече ровеше из чантата си в опит да го намери. Жалко, че местоположението му в момента беше в задния ми джоб.

- Не, нямаш. В мен е.
- Ах, ти! Стела, отвори проклетата врата! Това няма да се получи. Най-много да се избием.
- Съжалявам, но е за ваше добро. Имате нужда от това. Щом се държите като малки деца и не можеше да се справите сами, ние решихме да се намесим. За това са приятелите.
- Ще видиш ти едно приятелство, когато дойде следващия изпит по математика. Ако не отвориш, няма да ти помагам никога повече. – продължи да крещи отвътре.
- Ще поема този риск само защото искам да си щастлива. – отвърнах спокойно. – Да вървим.

   С Хари се запътихме по дългия коридор към асансьора, който щеше да ни изведе извън сградата. Щяхме да им дадем няколко часа, а след това да им отключим. Нямаме намерението да ги държим заключени за цял живот все пак. Надявам се, че това ще подейства, иначе можеше да се простя, както с живота си, така и с горе-долу приличните си оценки по математика. Знаех, че Кайли не се шегуваше. Ако наистина реши да не ми помага, щеше да го направи. Боже, дано Лиъм прояви малко разум и оправи нещата. Ще съм му благодарна цял живот.