Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава единадесета

Гледната точка на Кайли:
   Празненството по-случай сдобряването между мен и Лиъм продължаваше с пълна сила. Алкохол се лееше навсякъде и танците почти не спираха. Всички бяхме много пияни. Дори Стела, на която не й се случваше особено често, беше повече от прекалила с твърдия алкохол. Аз също бях последвала примера й. Съзнанието ми беше доста замъглено, но все още успявах да запазя известно равновесие. От всички нас само Лиъм успяваше да постави граници на алкохола, който поемаше в тялото си. Настроението на всички ни беше на макс, но за жалост часът минаваше три през нощта. Утре беше събота, но енергията ни се изчерпваше. Нямаше да издържим още дълго и затова сметнахме, че ще е по-добре, ако се прибираме.
   Стела и Хари щяха да си хванат такси. Не знам къде по-точно щяха да отиват, но аз щях да съм при Лиъм, така че нямаше проблем. Разбира се, стига отново да не ги заваря в моето легло на сутринта, натискайки се.

- Хайде, Кайлс. Внимавай да не паднеш. – придържаше ме през кръста, докато вървяхме към автомобила му.
- Може ли да… - започнах, но той ме прекъсна.
- Не. Никаква баня. Прибираме се и те слагам да спиш. – усмихна се, а аз се засмях, спомняйки си за случката, която постави основното начало на връзката ни.
- Нямах предвид това. – едва успях да продумам.
- А, какво тогава? – замислих си, но нищо не изникваше в съзнанието ми.
- Забравих. – засмях се силно и определено осъзнавах, че ако край нас има други хора, със сигурност ще разберат, че съм пияна.

   Лиъм ме настани на предната седалка и след като се увери, че е затегнал предпазния ми колан, заобиколи и зае шофьорското място. Запали двигателя и потегли към голямото имение, в което живееше сам, заради постоянните командировки на родителите му. Отпуснах се назад в седалката и затворих очи. Умората успя да надделее и знаех, че няма да издържа. Поне този път нямаше опасност да му наводня банята.

- По дяволите! – чух как някой изпсува. Стреснах се и веднага отворих очите си.

   Погледнах към Лиъм, който продължаваше да мърмори ругатни под носа си. Тъкмо щях да попитам какво е станало, когато усетих, че колата забавя ход, малко преди да спре напълно. Погледнах настрани и осъзнах, че полицията ни беше спряла за проверка. Сега вече бяхме загазили. Лиъм не беше пиян, но въпреки това дрегера щеше да отчете наличието на алкохол. Добре, че не шофирах аз. Тогава, освен че можеше да недоживеем проверката, можеше и в затвора да ни вкарат.