Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава осма

Гледната точка на Кайли:
   Сънят, от който се нуждаех изключително много беше прекъснат от гръмкото влизане в стаята ми. Предположих, че е Стела, но не обърнах внимание, докато завесите не се отвориха и слънчевата светлина не проникна в стаята ми. Бях принудена да отворя очите си, за да видя нарушителя. Както и очаквах беше добрата ми приятелка, която се извисяваше над леглото ми със скръстени ръце. Или съм взела някоя нейна дреха без да искам, или съм направила нещо много лошо. Тя обикновено е спокоен човек и рядко се ядосва, но сега определено не беше в настроение. По-лошото беше, че дори нямах представа каква може да бъде причината.

- Има ли нещо? – попитах я.
- Да, има. Снощи не престана да се занимаваш с този Алек, който всъщност е партньора ти в тези снимки, които са разлепени из целия град.
- Какво? – веднага се изправих на крака, въпреки пулсиращата болка в главата си. – Какви снимки?
- Фотосесията, която си заснела с Алек е на всеки възможен билборд в града. – Стела ме информира, а на мен ми се зави свят. – Всъщност, изглеждате наистина добре, но какво ще каже Лиъм, когато ги види?
- Не ме интересува. Все пак ние се разделихме.
- Така ли? Ами, случката в бара снощи? На всички им стана ясно какво сте правили. Цялата беше разрошена, а червилото ти буквално беше изядено. Дори на Зара и стана кофти.
- Боже! Такава съм уличница! – възкликнах и зарових главата си във възглавницата, надавайки писък.
- Не си уличница. Просто си объркана. – Стела каза значително по-спокойно.
- А не трябва. Всичко с Лиъм трябваше да приключи онзи следобед, в който той не пожела да ме подкрепи. Не трябваше да се случва нищо.
- Да, определено не е било секс за раздяла.
- Стела! Не ми помагаш.
- Добре, извинявай. Щом Лиъм е минало, би трябвало да се радваш от това, че лицето ти е из цял Лондон.
- И най-вече е придружено от Алек Дадарио. – усмихнах се.
- Да, колкото до него. Доста се… забавлявахте снощи.
- Не съм го целунала, нали?
- Не, спокойно. По-скоро той се опитваше да целуне теб, но ти го отблъскваше непрекъснато. Явно всички тези шантави работи се случиха по вина на алкохола, така че колкото по-бързо забравим, толкова по-добре.
- Права си. Сега ме остави да поспя още малко, защото трябва да ходя в агенцията след няколко часа. – помолих и за щастие Стела изпълни. Изнесе се от стаята ми, оставяйки ме да си доспя. Имах около два часа преди да стане време да се приготвям. Не знам защо ме викаха отново, но предполагам, че за да ми съобщят новината от готовите билбордове.