Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава шестнадесета

Гледната точка на Кайли:
   Тази нощ определено беше най-лошата, която някога съм имала. Не може да бие дори и нощите в гимназията, през които стоях будна по цяла нощ, за да мисля различни варианти, с които да подсказвам на Стела по математика. Мислите ми непрекъснато бяха при това дали има вероятност да съм бременна. Обвинявах се, защото не помислих за последствията, когато се случи това между мен и Лиъм в кабинета на доктор Филц. Стела също не спа особено много. Беше прекалено заета да ме уверява, че всичко ще бъде наред и това, че ако резултатите от изследванията излязат положителни, Лиъм никога не би ме оставил сама. Знаех това. Знаех, че няма да го направи, но щеше да ни е много трудно. Нямаше да успея да съчетавам университета с това да отглеждам собственото си дете. Освен това, какво ще кажат родителите ни? Моите ще са много разочаровани от мен. Та, те още мислят, че съм девствена! Дори не искам да си представям реакцията на неговите. Знам какво се случи между Стела и бащата на Хари. Не бяха в особено добри взаимоотношения доста дълго време и в никакъв случай не искам това да се случи и на мен.
   За щастие сутринта дойде доста по-бързо, отколкото очаквах. И двете със Стела бяхме заспали едва призори и алармата, която бях навила на телефона си, ни събуди. Чувствах се буквално като труп и притесненията ми се усилиха след като отново ми се наложи да ползвам тоалетната, за да повърна. Успяхме да стигнем до болницата с помощта на такси, защото заради мен и без това бяхме закъснели прекалено. Не се учудих, когато очите ми видяха Лиъм. Чакаше ни търпеливо пред входа на болницата и през няколко секунди проверяваше часовника на китката си. Тъкмо щеше да извади телефона си, за да се обади, но ни видя. Натика го обратно в джоба на дънките си, а след това прибра и ръцете си там. Това показваше, че е нервен. Истината беше, че го познавах повече, отколкото сигурно си мислеше. Смея да твърдя, че знам биографията му наизуст.

- Успя ли да поспиш малко? – попита ме, а аз поклатих отрицателно глава. В отговор успях да чуя само как въздиша. – Нека да влизаме.

   Тримата влязохме през големите врати и понеже Лиъм определено знаеше накъде отива, ни поведе към стълбите. Обиколихме голяма част от болницата преди най-накрая да спрем пред бяла врата, на която имаше табелка с надпис „лаборатория”. Лиъм почука преди някой отвътре да му отвори. Забелязах, че вратата се отвори от младо момиче, което на възраст може би беше, колкото нас. Сигурно това е поредната стажантка. Тя отвори широко вратата и Лиъм влезе първи.