Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава петнадесета

Гледната точка на Лиъм:
   Давах всичко по силите си да се опитам да не мисля за Кайли и да се фокусирам върху думите, които Ива изричаше. Идеята да приема поканата й за едно късно кафе в неделя вечерта точно преди понеделник, вече не ми се струваше толкова добра. Кофеинът, който бях поел определено щеше да ме държи буден цяла нощ, а това означаваше, че мислите ми щяха да са при Кайли. Знам, че се разделихме. И то напълно окончателно, но няма да ми е много лесно да я забравя. Случилото се в кабинета на доктор Филц, също не ми помагаше. Непрекъснато се връщах към това. Към аромата на кожата й, тялото й, очите й. В момента погледа ми беше съсредоточен върху Ива, но не можех да спра да припознавам всяка една нейна черта с тази на Кайли. Всичко ми напомняше за нея. Дори начина, по който момичето срещу мен се смееше, ми напомняше за нея. За това как нежния й смях озаряваше деня ми. Толкова много ми липсваше, но не можех да преглътна факта, че тя ме излъга и скри проклетата реклама от мен с надеждата, че никога няма да я видя.

- Лиъм, слушаш ли ме? – гласа на Ива ме изкара от мислите ми и ме накара да се обърна към нея.
- Да, извинявай. Отнесох се.
- Отново ли мислиш за нея? – попита леко натъжено.
- За коя?
- За бившата ти. – кимнах положително. – Трябва да я забравиш. Тя те е излъгала. Ти заслужаваш много повече.
- Знам, но не е толкова лесно. Много я обичах. Бях готов да дам дори живота си за нея. Тя беше смисъла на всичко, означаваше страшно много за мен.
- Толкова много ли си влюбен в нея?
- Да. – отговорих кратко и въздъхнах, гледайки към чашата пред себе си.
- Липсва ли ти?
- Повече от всичко. – погледнах към телефона си, който стоеше на масата до мен и го включих. Снимката на Кайли, на която се усмихваше сладко на камерата се изписа върху екрана ми, предизвиквайки спомени, които ме смазваха отвътре.
- Видях я само веднъж в болницата, когато идваше да си взима резултатите, но наистина е много красива.
- Да, такава е. – усмихнах се.
- Като гледаш снимките й, няма да я забравиш по-лесно. По-добре изтрий всичко. – посъветва ме.
- Не мога. – свих рамене.

   Ива отвори устата си да каже нещо, но беше прекъсната от звънящото устройство на масата. Погледнах към телефона си и изтръпнах, когато видях името Кайли, изписано на екрана. Сякаш е разбрала, че сме говорили за нея и сега се обажда, за да чуе как лично ще й кажа всичко това. Колежката ми от болницата бегло хвърли един поглед към телефона и осъзна, че това е именно тази, която не мога да забравя. Очите й се забиха в моите, а аз кимнах леко. Поех устройството в ръцете си и плъзнах пръст, за да приема обаждането.