infatuation; harry styles

Chapter 1|1: It is pleasure to meet you, miss Evance

INFATUATION
SEASON ONE
~Platonic Love~
~~~

Чаша студено кокосово мляко с чадърче. Лек бриз, развяващ дългите ми коси, докато се разхождам из златистата океанска алея, чиито влажни пясъци Луната скриваше. Тихата мелодия на разбиващите се в скалите вълни. Кафения загар на кожата ми, покрита с ефирна прозрачна рокля...

НЕ!

Задушлива атмосфера, напрегната обстановка, хиляди притеснения. Всеки един от служителите в големия холдинг се бе разбързал за някъде. Черните класически токове на секретарките тракаха след надутите си началници, които се ядосваха на разлятото кафе по бялата си риза или пък на незавързаната вратовръзка. Стотици папки се прехвърляха от човек на човек и хиляди гласове се чуваха и смесваха в един.

— Стегнете се! Какъв е този хаос?! — извика млада дама, облечена в прилежно изгладена бяла риза и елегантен панталон, завършващ с чифт сиви токове със заострен връх.

Тя погледна сребристия часовник на китката си и видимо се напрегна. Хората наоколо се успокоиха и сякаш всичко поомекна.

А ето ме и мен.
Седяща на един от няколкото кожени диванчета, разпръснати из флоайето, притесняваща се достатъчно официално ли бе облеклото ми, което се състоеше от бяла прилепнала рокля, стигаща малко над коленете ми. Ами ако откриваше прекалено плът? Или пък гърдите ми изпъкваха прекалено? Раздърпах малко краищата на дългите ръкави, опитвайки да се проветря. Вече усещах как започвам да се потя от неспокойство. Прибрах кичурите паднала коса зад ушите си и опитах да се уравновеся. Просто интервю за работа, нали? Трябваше да се справя. Всеки би се справил.

— Мадисън Евънс — познатия глас на дамата с острите обувки проехтя някъде до мен.

Завъртях се и улових добронамерения ѝ поглед. Изправих се, приглаждайки роклята и увесих малката чантичка на рамо.

— Добро утро! — усмихвах се мило и се приближих.

— Сигурно си тук за интервюто? — сключи ръце пред стомаха си и наклони глава.

— Ммм, да, да — закимах леко, смеейки се.

Защо се смееш, Мадисън?! Мирна и сериозна!

— Господин Стайлс все още не е пристигнал, но се надявам до две минути да бъде тук — обясни и загледа часовника си. — Той винаги е точен — изви крайчетата на устните си в странна усмивка. — Мога да ти предложа кафе? — погледна ме със сините си очи в очакване, а аз просто кимнах. — Седни — покани ме и се настани на коженото диванче, кръстосвайки крака.

Направих каквото ми каза и след няколко секунди ни бе сервирано кафе в малки порцеланови чашки. Отпих малка глътка от топлата напитка и се съсредоточих в жената.

— Аз съм Ейвъри, отговарям за всички проекти в холдинга — представи се. — Прощавай за въпроса, но на колко си?

— Двадесет и една — отговорих смирено и отпих втора глътка от горчивото кафе.

— О, това е добре. Аз съм на двадесет. Хубаво е да се дава възможност на младите, нали? — изкикоти се тихичко, но преди да успея да кажа каквото и да било сякаш физиономията ѝ придоби строг вид.

Тя се изправи, като гледаше някъде зад мен. Без да се обръщам също надигнах тялото си, но щом проследих погледа ѝ, осъзнах към кого всъщност гледаше. Млад мъж, доста висок с матирано изчистено лице и очи в изключително необичаен нюанс на зеленото стоеше пред нас. Мъжа бе облечен в обикновени черни дънки, над които обаче бяла риза покриваше раменете му. Последните няколко копчета бяха разкопчани, така че успявах да видя част от черното мастило по гърдите му. Кестенявата му коса бе завита в къдрици и леко пригладена назад. Самият поглед излъчваше толкова безпристрастност и незаинтересуваност, че ми стана странно. Дори бих казала, че гледаше скептично, докато обхождаше тялото ми с очи.

— Мадисън — прочисти гърло русокосата, карайки ме да спра да зяпам непознатия, — това е Хари Стайлс, синът на основателя на холдинга и настоящият му притежател — представи го, а аз останах без думи.

Настоящият му притежател? И сина на основателя? Ъм... ъм, туко-що огледах шефа си?! Браво на теб, Мадисън!

— Мадисън Евънс — проговорих неуверено и подадох ръката си.

Господин Стайлс огледа подадената му ръка за няколко секунди, а гласът на Ейвъри отново се чу.

— Извинете ме, но имам работа — промърмори и се отдръпна, насочвайки се към някаква точка на сградата.

Внезапно усетих тръпки по ръката си и приятна топлина. Върнах поглед към нея и забелязах, че господин Стайлс я бе хванал нежно в своята. Погледът му се заключи в моя и наистина усещах избиващите капки пот по челото си. Той вдигна бавно ръката ми, докато не я нагоди на нивото на устните си. Дъха му изпрати още по-парещи вълни по кожата ми и след секунди допря меките си розови устни до опакото на дланта ми. Жестът траеше само няколко секунди, а ми се сториха като часове. Боже мой, краката ми сякаш изтръпнаха и едва удържаха тялото ми.

— Удоволствие е да се запознаем, госпожице Евънс! — дрезгавината в дълбокия му глас прозвуча толкова привлекателно, че съвсем се стопих, а картинката с мечтания плаж избледня пред запознанството ми с господин Стайлс.