Мадисън:
Тялото ми бе отпуснато върху неговото. Чувах забавените удари на сърцето му и хриптенията на белите му дробове, докато си поемаше въздух. Прокарвах пръсти по мускулите на раменете му, които се стягаха, после разпускаха по особен начин.
— Ще си събера нещата и ще си вървя — прошепнах, забивайки нокти в кожата му.
Исках да има нещо. Нещо, което да му напомня за мен. За допира ми.
— Добре — въздъхна изтощено.
Исках да каже: Остани, Мадисън; Остани и полежи в тази ледена, чугунена вана с мен. Но той не го направи. Гърлото ми се затегна и буцата се покачи нагоре към устата ми, наболвайки. Докато обличах дрехите си, от косата ми капеше хладка вода и се стичаше по пода, образувайки локвички. Исках Хари да бе казъл: Остани, Мадисън; Остани, защото навън е студено и ще настинеш. Но той не го направи и аз напуснах къщата му с влажна коса, посинели устни и изцъклени очи. Помня, че онзи ден не се прибрах в апартамента при Кимбърли. Шофирах безцелно из Сиатъл. Отвреме-навреме спирах на някой паркинг пред голям хранителен магазин и четях. Четях произволни страници от "Великият Гетсби" и стисках тънките страници между треперещите си пръсти. Когато ми омръзнеше, обръщах на първата страница и очертавах подписа му:
За Мадисън,
с желание да те докосна,
Хари.
С желание да те докосна. С желание да те докосна. И после се ядосвах и затварях книгата. Хвърлях я на седалката до себе си и запалвах двигателя. Потеглях отново из улиците и отново се оказвах на нечий паркинг с глупавата книга в ръцете си, четяща поредната произволна страница.
С желание да го докосна. С желание да го докосна.
***
Сутринта бе слънчева. Бе толкова слънчева, че ме накара да се почудя дали наистина се намирах в сивия, мрачен Сиатъл. Не мярнах Кимрърли преди да изляза от апартамента и предположих, че спеше, затова просто изпих самотното си кафе, облякох скучните си дрехи и се качих в автомобила си. Пътят до холдинга бе невероятно тих, защото с кого бих могла да си приказвам освен със себе си в празното купе? Паркирах на мястото, което обикновенно заемах и без да погледна за черния му джип се шмугнах в сградата. Денят бе топъл. Щеше да бъде.
— Мадисън! — Ейвъри се изкряска, забелязвайки ме да минавам през дебелата стъклена врата.
ESTÁS LEYENDO
infatuation; harry styles
FanficДвадесет и една годишната Мадисън Евънс решава да напусне семейството си, местейки се в големия Сиатъл, където започва работа в един от най-успешните и известни холдинги в целия град. Съдбата не изпуска шанса си да замеси очарователния и привлекател...
