infatuation; harry styles

Chapter 2|11: That night

Хари:

Самотните часове в плажната къща на господин Гелсън изтичаха бавно, даващи ми безкрайното време да мисля. После дойде ред и на мрачните дни в холдинга, в които не правех нищо друго освен да стоя затворен в кабинета си, подпечатвайки разни документи, чиито предназначения дори не проумявах. И така след дните се заредиха дългите седмици, а Мадисън не се появяваше. Всеки път, щом наберех телефонния ѝ номер, служител от обслужващата компания ми обясняваше как такъв контакт не съществува. Понякога подучувах откъси от разговорите между Зейн и Ейвъри в обедната ѝ почивка. Веднъж блондинката спомена:

— Кимбърли казва, че ѝ е тежко. Разбирам я...

После ме забеляза зад ъгъла и замлъкна. И аз отново се оттеглих в кабинета си. А исках просто да видя очите ѝ още веднъж. Исках да усетя нежния ѝ аромат и устни срещу моите. Да почувствам тръпката от невинната целувка и да замра от топлината на дъха ѝ в устата ми.. И просто се давех в собствените си отчаяни представи.

В същия онзи ден се прибрах по-рано вкъщи. Преди да паркирам пред дома си, обаче посетих цветарницата на ъгъла. Купих букет маргаритки и едва тогава стъпих вкъщи. С пресъхнали устни и свит стомах извадих бежовата керамична ваза (която Мадисън ми подари за Коледа) изпод един от шкафовете в стаята си и я вдигнах на нивото на очите си, които започнаха да парят. Стиснах зъби, за да предотвратя сълзите и заедно с ужасната ваза и букета от белите цветя изтичах в банята. Налях вода в съда и разкъсах опаковъчната хартия около маргаритките, докато не останаха голи, единствено по стъблата си и малките безформени листя. Преместих се върху леглото, където една по една подреждах маргаритките цяла нощ, а отвреме-навреме, когато чувствата надделяваха, захвърлях вазата, крещях, скубех косите си и стисках очи. После започвах наново. Вадех цветята от съда, пълнех го с вода и отново ги подреждах. А чувствата все повече ме разяждаха.

Мадисън:

— Не го правя! Не го правя наистина! — крещях докато натъпквах дрехите на купи в куфара си.

Сълзите се стичаха на струйки по лицето ми, после мокреха и намачканите платовете. Гърлото ме болеше ужасно и едва отварях уста да си поема въздух, тъй като носът ми се бе разтекъл и подмокрил от влагата. По едно време, щом успях да напъхам всичкото си облекло в куфара, ръцете ми затрепериха и коленете ми омекнаха, поддадоха и тялото ми се простна като мокър бездушен парцал върху леглото. Болката набъбваше все повече в гърдите ми и дращеше с орловите си нокти да разкъса гръдния ми кош. Цялата се тресях и всичко пред погледа ми бе едно размазано жълтеникаво от светлината на лампата петно.