infatuation; harry styles

Chapter 2|7: Will you stay with me?

Мадисън:

Дните минаваха бързо. Дори изключително бързо. Някои бяха изпълнени с динамика, други с лежерност, а някои с немощни хриптения, влажни целувки и чувство за топлина. Може би онзи ден, в който се наложи да оставя документи в кабинета на Роузи Паркър и по грешка открих фалшивия си профил, от който бе изпратен и въпросния имейл, в който прекратявах взаимоотношенията си с Найл бе един от най-изненадващите и неочаквани. Беше трудно да повярвам, че изобщо Роузи се бе вманиачила да ме очерни, че е прибягнала до подобни действия, както и бе трудно да убедя Найл да ми повярва относно фалшивия профил. Имах тежки, изпълнени с викове и нерви разговори с Роузи, като реших, че бе най-добре за мен да не общувам или изобщо мисля за нея и подлостите ѝ. С Найл изгладихме отношения и бяхме щастливи, че отново можехме да пием чая си заедно по време на обедната почивка. Срещите ми с Хари зачестиха, но когато и да сливахме тела или устни мисълта за думите на мистериозния мъж от клуба все изникваха в съзнанието ми. Чувствах, че принадлежа, чувствах колко много забързваше сърцето ми ударите си, щом бях близо до Хари. Плашех се всеки път, когато погледнех в зелените му поглъщащи очи, защото знаех колко малко ме задържаше да не се впусна и удавя в чувствата и страстта, в горещото му тяло и нежните ласки.

— Един мъж, на име Клипспрингър, ходеше там толкова често и стоеше толкова дълго, че започнаха да го наричат „квартиранта" — съмнявам се дали имаше друг дом. От театралните среди идваха Гюс Уейз и Хорас О'Донован, и Лестър Майър, и Джордж Дъкуийд, и Франсис Бул.

В момента четях откъси от книгата — моят коледен подарък — заровила пръстите на едната си ръка в сгъвката на шията му и галеща внимателно меката му кожа. Устните му се скитаха отчаяно из гърдите ми, карайки зърната ми да набъбват, а ръцете му бе държаха през кръста.

— Също от Ню Йорк бяха семейство Кроум и Бакхисън, и Деникър, и Ръсел Бети, и Кориган, и Келехър, и Дюар, и Скъли, и С. У. Белчър, и Смърк, и младите Куин, сега разведени, и Хенри Л. Палмето, който се уби, като скоча пред един влак в метрото на Таймс Скуеър.

Гласът ми трепереше и на моменти се пречупваше, звучейки толкова подвластно и скимтящо. Леглото ми бе бъркотия от чаршафи и възглавници, попили в матрака въздишки, сковете ни на наслада, разпиляната ми коса и част от дрехите ни. Но беше комфортно. И толкова уютно.