infatuation; harry styles

Chapter 1|2: The interview

Мадисън:

Къдрава, непокорна коса. Прекалено спокойни зелени очи. Бавни, внимателни движения и уравновесена аура. Погледът му ме изпиваше и най-безсрамно оглеждаше подчертаните ми извивки, които тънката бяла материя на роклята покриваше. Пръстите ми, неспокойни, шареха из бедрата ми, придърпвайки плата, колкото се може по-надолу. Пърханията ми с мигли зачестиха, а въздухът сякаш напускаше кабинета на господин Стайлс.

— Е, госпожице Евънс, на колко Сте? — мъжествения му, дълбок, глас допълнително ме подкоси цялата.

Поех си от задушливия въздух, опитвайки да го задържа в себе си, докато асимилирах какво ме бе попитал.

— Двадесет и една — преглътвах мъчително и сключих ръце една в друга пред стомаха си.

Мъжът помълча за известно време, гледайки към ръцете ми. Не успях да се държа уравновесено и леко се размърдах на черния кадифен стол срещу изумителното бюро. Розовият език на Хари се плъзна навън от устата му и мина плавно по долната устна, оставяйки влажна следа след себе си. Бързо склоних поглед и усетих сърцето си да препуска бясно в гърдите ми. Затиснах устна между зъбите си и започнах ожесточено да я хапя, докато не започнах да усещам сладката кръв по рецепторите на езика си. Стиснах очи, заради щипкането и щом ги отворих забелязах привлекателния мъж, стоящ пред бюрото си точно срещу мен.

— Не разкървавявайте прекрасните си устни, госпожице Евънс — проговори с нотка строгост и протегна ръка, хващайки брадичката ми. — Те не заслужават такова отношение — вдигна нежно главата ми нагоре, така че да го погледна в очите.

Тези изумруди изразяваха такава страст и непоколебливост. Толкова контрол и надмощие, че за момент се почувствах незначима и ненужна. Жилките ми се обтегнаха и слюнката засъхна в гърлото ми.

— Защо решихте, че работата в този холдинг е за Вас? — рязко махна топлата си ръка и неприятната хладнина погали голата ми кожа.

Господин Стайлс се облегна на тъмното, дървено бюро и продължи да впива поглед в мен.

— Имам добро въображение и определно съм пълна с идеи — опитах да звуча делово, но пречупванията в гласа ми си личаха, а това предизвикваше ехидната усмивка у младия мъж.

— Знаете, че има голям брой кандидати за тази позиция, нали, госпожице Евънс? — тръсна глава и вдигна ръка към косата си.