infatuation; harry styles

Chapter 1|19: Betrayed | FINALE

Дните се изнизваха като перли, падащи от скъсана огърлица и сякаш с всеки изминал ден работата ми в холдинга се увеличаваше, а случайните срещи с Ейвъри намаляваха и вече едва я мярках наоколо. Обедните почивки биваха прекарвани в онова малко кафене, където Найл ми разправяше за семейството си или пък опитваше да измисли весели шеги, на които чистосърдечно се кикотех. Времето ми с Хари насаме сякаш започваше да нараства, а това ме напрягаше, тъй като допирът и ласките му бяха толкова неповторими и каращи ме да изтръпвам, че започвах да се пристрастявам към тях и дните, в които те не присъстваха ми се виждаха като безмислени и непълноценни. Кимбърли изглежда наистина се стараеше за приятелските ни отношения, защото през изминалите няколко седмици три пъти приготви пица за вечеря и два пъти предложи да гледаме филм на дивана във всекидневната. Коледният дух определено завладяваше душите на всички граждани и не беше истина колко осветен и украсен бе Сиатъл за този кратък период. Никога не бях от онзи тип хора, които се раздаваха на пълни обороти за празника или пък искаха всичко да бъде идеално в коледната утрин. Обичах да бъда с близките си през тази част от годината, но получаването на подаръци и престараването откъм украса не ми бяха по вкуса, затова двете с Ким решихме, че да туфнем една метър и половина висока изкуствена елха в свободния ъгъл на всекиднвната бе предостатъчно.

Тъкмо бях свършила работа и преливаща от радост, че следващия ден бе събота (свободен ден) се усмихвах широко, докато вадех ключа от стартера на автомобила си, паркиран пред къщата на Хари. Смразяващите температури не успяха да ме намръщят, заслепявани от непримиримото желание най-сетне, след цели три дни без никакъв физически контаткт, да успея да вкуся устните му и почувствам топлината на тялото му. Отношенията ни бяха ръководени от предварително уговорена политика, гласяща, че можехме да се срещаме единствено, за да потошаваме плътските си страсти. Тъй чертаехме границата и издигахме стени към обвързващите чувства, закътвайки ги надълбоко, опитвайки да отдадем телата си един на друг, сливайки ги и търкайки запарените от въздишки кожи. Нито прегръдка, нито думи бяха необходими, щом влязох във всекидневната му, където като попарен скочи от дивана и се втече към мен. Нетърпеливите му устни пожелаха моите и ръцете му обгърнаха замръзналото ми лице, целувайки ме алчно и прибързано. Дъха избяга от дробовете ми, но това не беше спънка да отвърна прямо на атакуващия му ме език и скоро палтото ми бе захвърлено на пода като мръсна дреха. Тялото ми се озова притиснато в неговото, докато увивах крака около кръста му и силните му ръце ме поведоха нагоре по стъпалата към спалнята, а устните ни нямаха смелостта да се отделят едни от други. Обичах начина, по който стенеше в устата ми винаги, когато неволно подръпвах някоя къдрица между пръстите си....