infatuation; harry styles

Chapter 1|4: I want to kiss you

Трейлърът към историята е по-горе^

Мадисън:

Да се отдадеш... Но до каква степен? До каква степен си готов да пожертваш тялото си, чувствата си, душата си? Би ли се отдал на един непознат? Когато си убеден, че у него те очаква необятното удоволствие?

Днес най-сетне ми бе възложена първата задача, а именно да избера подходящо място за построяването на кино, след което трябваше да защитя мнението си, излагайки аргументите и облагите на териоторията. Седем часът минаваше и в кабинета ми цареше пълна тишина, а слънчевите лъчи нежно галеха изписаните листи хартия.

През целия ден успях да зърна господин Стайлс само един единствен път, разминавайки се в асансьора. Погледът му бе безизразен. Нямаше я онази похотливост, нито пък желанието. Строго професионално. И тогава се замислих. Това ли щеше да бъде отношението му към мен, ако не се бях съгласила с него? Щях ли да бъда лишавана от опияняващите прехапвания на устните и нереалните уж неволни допири на телата ни?
Щях, разбира се, той сам го заяви.

Изведнъж райското спокойствие и тишина бяха нарушени от шумното отваряне на вратата. Тя едва не се откачи от пантите си, а аз с разширени от изненада зеници се взрях във високата чернокоса жена, чиито черти бяха доста груби. Имаше остра брадичка, както и нос, а плътните ѝ устни бяха оцветени в ярко червено.

— Коя си ти и защо табелката с моето име е заменена от твоята?! — пропищя оглушително и застъпва с бързи крачки към мен.

Тънките ѝ токове тропотеха и стържещо се забиваха в пода, че гадния звук ме накара да изкривя физиономията си. Тя подпря кокалестата си ръка на бюрото ми и ме загледа изпепеляващо.

— Отговаряй! — кресна и преметна къдравата си, блестяща коса зад рамо.

— Ъм...ъм — измънках, не знаейки какво трябва да кажа, но така и не получих възможност, защото забелязах познатата стройна фигура да влиза през отворената врата.

— Какво става тук? — мъжът се приближи, гледайки начумерено, а непозната жена се извъртя към него и изражението ѝ веднага се смени към едно доста доволно.

— Хари, коя е тази? — посочи ме, гледайки с насмешка.

Погледа на господин Стайлс се заключи в моя и сякаш омекна. Дали изглеждах прекалено уплашена?