infatuation; harry styles

Chapter 1|8: What are you doing?

Мадисън:

Дали бе по-удачно да напиша, че мястото е по-просторно? Или пък да го характеризирам с доброто си разположение? Ами другите добродетели? Дали трябваше да ги представя също... Достатъчно!

Усещах как мозъка ми започваше да колабира от всичката тази натовареност около задачата ми да подготвя характеристиките за избрания обект и имах нужда да спра. Всъщност имах нужда от един хубав обяд и чаша кафе. Оставих молива си върху белия лист и придърпах телефона си, вземайки го в ръце.

"Обяд?"

Изпратих съобщение до Ейвъри и зачаках, надявайки се да приеме.

"Със Зейн съм, съжалявам хх"

Отговорът ѝ не се забави, но за жалост не ме удоволетвори. Изпуфтях тежко и се завъртях на стола си няколко пъти, след което реших, че наистина се нуждая от чист въздух, така че станах и взех дебелата жилетка от окачалката, завивайки тялото си в меката материя. Излязох от кабинета си и с бавни крачки застъпвах по празния коридор. Беше изключително тихо, което леко ме притесняваше, но все пак продължих да вървя към асансьора. Щом слязох на първия етаж открих, че също нямаше никого в коридора, нито на рецепцията. Усмихнах се мило на охраната пред вратите и студения въздух ме удари в сетивата. Беше ужасно мрачно и сивкавите облаци бяха толкова ниско, че сякаш всеки момент щяха да паднат. Мириса на дъжд се носеше в атмосферата заедно с лекия полъх, който ме накара да потреперя. Пресякох улицата и блъснах вратата на кафенето, а звънчето извъня над мен. Огледах се наоколо и забелязах няколко познати лица на служители, но всички те бяха в групи или по двойки, затова се почувствах разочаровано, че щеше да се наложи да си правя компания с обърканите си мисли. Поръчах си две кифлички с мармалад от праскови и чаша горещ шоколад, след което се скътах на една по отдалечена масичка, заемайки единия от двата стола. Свих се в топлата си жилетка и започнах тихо да потропвам с възглавничките на пръстите си по дървената повърхност на масата, мислейки си колко по-забавно би било, ако Ейвъри беше тук. Не можех да я виня, че иска да прекарва време със Зейн, разбира се. Просто се почувствах доста самотно.

- Трябва да ме запознаеш с приятелката си някой път, Евънс! - чух смях зад себе си и се обърнах, виждайки Роузи заедно с прияелките си да сочи към празния стол срещу мен.