infatuation; harry styles

Chapter 1|10: I was feeling lonely at home

Гледна точка на Хари

Не, не, не, не! Мамка му, не!

— Хари — изсъска Мадисън и задърпа ръката ми, приковавайки вниманието ми.

— Боже, това е баща ми! — разтрих слепоочието си раздразнено и последваха още удряния по вратата.

— Харолд, отвори! — изсвистя ядосано, а аз стиснах очи.

— Какво ще правим? — изшептя тъмнокосото създание, което все така стискаше ръката ми, докато ме гледаше право в очите.

— Няма да отворя, нека си помисли, че не съм тук — отвърнах тихо и протегнах ръка да прибера няколкото кичура паднали върху лицето ѝ, но познат глас проехтя наоколо.

— Господин Стайлс, каква изненада! — чух приглушения глас на Ейвъри и веднага затаих дъх, ослушвайки се.

По дяволите, това ставаше по-зле...

— Къде е Хари? — изтреля баща ми, а аз едва не изпсувах на глас.

— Днес не е идвал — успях да чуя как леко се поколеба преди да изрече думите, но в следващия момент облекчение премина през тялото ми и мускулите ми се отпуснаха.

— Хубаво, благодаря ти — измърмори мъжа и звука от стъпките му по коридора се разнесе.

Уверих се, че вече не чувам тропотенето и погледнах към напрегнатата Мадисън, чиито очи щяха да изкочат всеки момент.

— Мисля, че си тръгна. Ще отворя — промълвих, изчаквайки да кимне, след което хванах ключа и бавно го завъртях между пръстите си, докато бравата не изщрака.

Съвсем леко открехнах вратата и погледнах с едно око, за да съм убеден, че баща ми го нямаше. В следващия момент дървеното платно бе бързо избутано навътре и Мадисън цялата подскочи, пускайки ме, когато и двамата разпознахме озадачената физиономия на русокосата Ейвъри пред себе си.

Сините ѝ очи яростно се впиваха ту в моите, ту в тези на тъмнокосата до мен, на която ѝ бе доста трудно да нормализира дишането си.

— Вие двамата какво правите заключени тук? — присви очи, като малка игрива усмивка се загнезди на тънките ѝ устни.

— А-а... ние... а-а... — запелтечи Мадисън, облизвайки устни, които така исках да усетя до моите, но сега далеч не бе момента за това.