infatuation; harry styles

Chapter 1|14: Strangers

Ранното събуждане и тъмните кръгове под очите ми бяха двете неща, които ме влудиха още от сутринта. Цяла нощ шавах в леглото си, мъчейки се да се свържа с мама. Изпитвах страх, гняв, тревога, безпомощност. Хиляди ужасни мисли преминаха през главата ми и дори заблудените ми опити за успокоение с чаша чай не ме отпуснаха. Кимбърли опита няколко пъти да проведе разговор с мен, но така и не се получи, заради желанието ми да се затворя в себе си. Идеята да замина за Аржентина никак не ми харесваше, но да се уверя, че мама бе добре, ме заслепяваше и изблъскваше недоволствата назад...

— Здравей, Мадисън — поздрави ме ведро Ейвъри, отваряйки вратата на кабинета ми.

Приятният аромат на кафе се разнесе из стаята и завзе сетивата ми. Тя постави едната хартиена чаша пред мен, след което седна върху бюрото ми и продължи да ме зяпа.

— Всичко наред ли е? — попита тихо.

— Толкова ли зле изглеждам? — въздъхнах, покривайки лицето си с ръце.

— Не е това, просто... е, от части — повдигна рамене. — Можеш да ми кажеш — добави с мил тон.

Наистисна смятах, че ѝ имам доверие, но просто да разкажа за баща си алкохолик и брат, който е решил да следва примера му, не ми звучеше интригуващо. Нямаше да крия, че се срамувах от тях и грозните им безотговорни постъпки.

— Бих, но не искам да промениш мнението си за мен — преглътнах мъчително и вдигнах глава, поглеждайки в объркаите ѝ очи.

Тя прибра два-три кичура от тънката си коса зад ухото и облиза устни. Студената светлина падаше върху лицето ѝ и правеше кожата ѝ да блести.

— Просто ми кажи, ще ти олекне — отвърна простичко.

Не отговорих веднага. Премислих дали да не излъжа, но все пак ако исках двете да продължим да имаме приятелски отношения, лъжата нямаше да ми е от полза.

— Баща ми е зависим от алкохол — затворих очи, а гласът ми притихна. — Брат ми върви по стъпките му, а мисля, че мама вече не е в състояние да издържа — наложи се да притисна палеца и показалеца към края на носа си, за сдържа напиращите сълзи.

Имаше кратка пауза помежду ни и задушливата атмосфера ме напрегна.

— Съжалявам — прошепна и усетих топлината от докосването ѝ, когато започна да разтрива гърба ми.