infatuation; harry styles

Chapter 1|6: Girls night

Мадисън:

— Хей — подхвърли вяло Кимбърли, щом влязох в кухнята.

Тя отново бе разположила лаптопа си на масата и натискаше клавишите.

— Кимбърли, чудех се дали би искала да излезем, има едно момиче от работата ми, много е приятна...

— Аз не съм лесбийка, Мад — прекъсна ме, отлепяйки очи от светещия екран, за да ме погледне скептично.

— Не, не, не! — разтръсках глава трескаво. — Нямам в предвид това! Просто да излезем по женски, знаеш — облизах устни и зачаках да каже нещо.

Тя продължаваше да ме гледа все така тъпо и реших, че може би не искаше, затова просто се обърнах и щях да си отида в стаята, но тя ме спря.

— Не, почакай! — изправи се и с бързи крачки ме настигна, хващайки рамото ми. — Съгласна съм — кимна и леко се усмихна, при което много се зарадвах.

През следващите двадесет минути успях да навлека не много официална черна рокля и да накъдря косата си на по-едри къдрици, защото моите вече бяха оклюмали. Кимбърли не се примири, докато не оцапа устните ми в някакво тъмно червило, затова загубихме пет минути в премахване на излишното по краищата. Изглежда все пак двете можехме и да имаме по-топли взаимоотношения. Щом бяхме доволни от визиите си, набрах номера на Ейвъри и я предупредих, че ще я вземем от тях след две минути. В последствие тези две минути се превърнаха в осем, защото трафика беше ужасен. Типичен за Сиатъл вечерта. Е, щом и Ейвъри се озова в колата ми, потеглихме към един от най-близките барове, където обаче нямахме възможност да влезем, защото бе препълнено. И така се оказахме в някакъв караоке клуб, пеещи с цяло гърло, полупияни, с по чаша уиски в ръка. Ярките светлини от прожекторите доста често ме заслепяваха, но това не ми пречеше да се забавлявам. Скоро, след като Ейвъри изпя песента си слезе от сцената, поклащайки се наляво-надясно под алкохолното влияние и се хвърли в мен, придържайки се за врата ми.

— Беше страхотна! — засмях се, хващайки раменете ѝ, за да я отдръпна, но тя продължаваше да отпуска тялото си върху мен.

Двете се довлачихме до столовете на бара и я оставих да седне до Кимбърли, която поглъщаше прозрачно кафеникавата течност от чашата си.

— Момичета, елате да седнем на някое по-тихо сепаре! — провикна се изведнъж категорично пияната Ейвъри и се ухили на двете ни.