infatuation; harry styles

Chapter 2|8: What's wrong, pretty face?

Мадисън:

Никога не си бях помисляла, че ще го обикна толкова. И никога не бях помисляла, че ще присъства толкова често в мислите ми. Но "никога" изглежда винаги успяваше да ме изиграе и мамка му, сега това "никога" се бе превърнало във "винаги". Чувствата ми към Хари прерастваха в нещо далечно за ума ми; в нещо непознато, което плашеше пределите на сърцето ми. Чувствах се по-объркана от всякога и съзнанието ми сякаш автоматично се изключваше, щом името му зазвучеше в главата ми.

— Какво има, красиво личице? — гласът на Кимбърли ме накара да се посъвзема и глътна малко въздух. — Да не би да си имаме проблеми в рая? — усмихна се краткотрайно и се настани на стола срещу моят, придържайки чашата си с горещо кафе.

— Не — поклатих глава в отрицание, — няма нищо — поставих длани върху масата, въздишайки.

— И това "нищо" да не би да се казва Хари? — извъртя очи шеговито и ми намигна, щом засякохме погледи.

— Боже! — ахнах, скривайки лице в шепите си. — Толкова ли е очевидно? — проплаках.

— Кое, красиво личице? — повдигна вежди и отпи от ободряващата си топла напитка. — Че си влюбена в Хари? — гласът ѝ прозвуча стегнат от горчивото кафе.

В отговор съквартирантката ми получи само две-три пуфтения и лоши погледи, а след това пак подхвана да говори.

— Спомни си разговора ни, когато ми каза — прочисти гърло и се подготви да цитира, — "Ние просто правим секс." — Усмихна се, устните ѝ останаха стегнати в краищата. — Помниш ли какво ти казах аз? Казах ти: "Просто няма да се получи." — Събра устни, затъкна кичур коса зад ухото си и отново надигна чашата към устата си.

Звучеше като строга майка, обичаща да хока податливата си на изкушения дъщеря като и натякваше как я била предупредила. И аз нямах нищо против. Защото самата знаех колко много бях виновна за положението си.

— Трябва някой път отново да ме изведеш с онази твоя приятелка Ейвъри — облиза напуканите си устни и се засмя на обърканото ми изражение. — Куклата си я бива, нали? — сбърчи чело.

— Куклата — премигнах няколко пъти бързо, — си има приятел, а ти... — заклатих глава и не успях да въздържа смеха си. — Ти си кутия с изненади, Кимбърли... — спрях, съзнавайки, че не знаех фамилното ѝ име.