infatuation; harry styles

Chapter 1|18: Meeting in Walmart and some bitchy thoughts

На следващия ден обстоятелствата се стекоха в друг от планирания вариант, защото Ейвъри се обади да ме уведоми, че в холдинга имало някаква авария и всички сме освободени от работа днес, което естествено ме накара да подскачам от радост, тъй като мисля, че започвах да се отегчавам от кабинета си и атмосферата там. Кимбърли изглежда си бе взела отпуск и се мотаеше с някой от настоящите си секс-приятели, защото не можах да я мерна никъде из апартамента. Реших, че да лежа и да гледам още епизоди с Шерлок щеше единствено да напълни главата ми с мисли от типа: как да заловя някой сериен изнасилвач с конец за зъби и дамска пудра, как да взема пръстови отпечатъци с тиксо или пък да натикам някой случаен в килер и да го заплаша с върха на метла, че ще го убия, ако не си признае, че е обезглавил леля Абигейл... Боже, гледах прекалено от този сериал! В един и четвърт час иззлязох от вкъщи с изобилие наслоени пластове дрехи върху себе си, защото снеговалежа изглежда нямаше намерение на спира в близките седмица-две. Краищата на косата ми стърчаха, замръзнали под сивата шапка и над дебелия шал в същия цвят, докато кретах като механична кукла с наситено поруменели бузи. Щом напълних пазарската си количка с перилни и всякакъв друг вид препарати за почиствате от Walmart, както и натъпках няколко микрофибърни кърпи за под, я забутах към вечно препълнените каси. Докато минавах покрай щандовете забелязах колко много от коледната украса вече бе изложена за продан. Имаше най-различни и дори ненужни украшения като костюм на захарни пръчици за котки. Но, мамка му, изглеждаше толкова сладък, че едва не го придърпах в количката, въпреки че нямах котка. Позачудих се дали с Кимбърли щяхме да декорираме всекидневната с гирлянди и дали беше добра идея да си вземем елха, но мислите ми бързо бяха прекъснати от силния стряскащ звук зад мен. Рязко се обърнах, виждайки десетки търкалящи се разноцветни орнаменти, пред които стоеше Хари с празна кутия в ръце, гледайки уплашено към топките по пода.

— Хари? — не успях да скрия развеселената си усмивка.

Той извърна глава към мен и още повече се изненада, кривейки врата си надясно.

— Боже, тези прокрети кутии! — измърмори и приклекна, за да събере предметите.

Изкикотих се шумно и се приближих, навеждайки се, за да му помогна. Двамата събрахме, за щастие, здравите играчки за елха и ги подредихме в пластмасовата кутия, след което той побърза да се отърве от нея, връщайки я на равта.