infatuation; harry styles

Chapter 2|1: I'm not a monster

INFATUATION
SEASON TWO
~Feelings~
~~~~

Мадисън:

Мислиш си: Бягам от проблема - той се решава. Бягам от болката - тя изчезва. Но не. Нито проблема бива решен, нито болката заличена. А ти продължаваш да бягаш и хвърляш прах в очите си. И усмивката при преминаването на прага на къщата, в която си отраснал дори не присъства на бледото ти лице. Вместо това устните ти треперят набъбнали и съхнат след пороя сълзи, които ги обливаха до преди десетина минути. Стискаш зъби и спираш вътрешните си хленчения, заблуждавайки представите си с едни прекрасни моменти, които биха могли да те сполетят и пускаш сака си на дървения под, вдишвайки от приятния аромат на зелени ябълки.

— МАДИСЪН! — пискливият, изненадан глас на мама прокънтя в ушите ми и тя бързо се втече през антрето към мен, увивайки кльощавите си ръце около кръста ми. — Боже, Мади, липсваше ми ужасно много! — чух хлипанията ѝ във врата си и потърках успокоително гърба ѝ, наслаждавайки се на майчинската топлина, бълваща от тялото ѝ. — Я, да те огледам! — след като стабилно ме разклати наляво-надясно се откъсна от прегръдката и ме хвана за ръцете, прокарвайки преценителния си поглед по цялата ми дължина. — Толкова си се разхубавила! — захапа устни, покривайки уста, докато оглеждаше загърнатото ми в дебела жилетка тяло.

— Минаха само няколко месеца, мамо! — засмях се на преувеличенията ѝ.

— Достатъчни за тази прелестна промяна! — ощипа носа ми, предизвиквайки още кикотене от моя страна и сериозно бърчене на челото. — И, ооо, кожата ти блести! — ахна, щом смъкнах връхната си дреха и останах по стандартна тениска с къс ръкав. — Да не би да се виждаш с някого, скъпа? — подсмихна се шеговито, накланяйки глава.

Усетих парещите огньове по бузите си и онази притъпена болка в ребрата, когато Хари отново се намести в съзнанието ми, но игривия поглед на майка ми успя да ме разконцентрира и накара да присвия очи, отваряйки уста за едно:

— Дори не съм подредила багажа си, а ти ме разпитваш това? — навъсих вежди, а тя извъртя очи демонстративно, клатейки глава.

— Хайде, върви и побързай, защото вечерята е готова и баща ти скоро ще си бъде вкъщи! — заповяда, натиквайки сака в ръцете ми и ме изпъди към дървените стъпала, правейки ситуацията толкова комична, че не успях да въздържа смеха си, който се смеси със скърцащите стъпала, които изкачвах.