infatuation; harry styles

Chapter 2|9: Free ice-cream?

Мадисън:

На следващия ден в холдинга ни сполетя авария и загубих всички двадесет и осем електронни страници върху работния си лаптоп, така че се наложи да ги пренапиша. Пръстите ми едва се свиваха и имах чувството, че вече ми бяха излезли мазоли около сгъвките. Мозъка ми сякаш се сплескваше и опъваше, докато се мъчех да наблъскам поредната хапка от салатата в устата си, и заклевам се, чувах го как издаваше ония слузести звуци.

— Може и да си прав, но жените мразим да го признаваме — Ейвъри размахваше ръце пред Найл, който се опитваше да снима буритото си. — Боже, престани! — свъси вежди. — Така правят само момичетата! — засмя се, а синеокия изглежда се засрами и прибра телефона си.

Опитвах да се фокусирам върху разговора им относно странния вкус на пържените картофки днес, но категорично се отказах, когато усетих вибрация в джоба на раирания си панталон. Извадих мобилния си, зарязвайки тотално салатата, за да открия, че туко-що бях получила съобщение.

Хари: Ако ти кажа, че на ъгъла след кафенето има безплатен сладолед, би ли дошла?

Изкисках се глухо на глупавия текст и плъзнах с пръст, за да се появи клавиатурата, след което въведох:

Мадисън: В края на януари?! Предполагам, ще откажа.

Хари: Жалко. Ще се наложи да помисля за друг начин, по който да те примамя да дойдеш до тук.

— Пишеш ли си с някой? — Ейвъри се надигна малко над масата, опитвайки да погледне в екрана на телефона ми, аз реагирах бързо и го пуснах между бедрата си, вдигайки глава към нея.

— Не — събрах рамене.

— Сериозно, Мадисън? Никой просто не гледа към коленете си с онази усмивка — повдигна вежди.

Найл ме погледна бегло без да обръща прекалено много внимание на думите на Ейвъри и отново се съсредоточи в храната си.

— Знаете ли, аз мисля да изляза за малко — грабнах чантата си, заедно с мобилното устройство и се изправих от мястото си.

— Както желаеш — промърмори с леко раздразнение.

Набързо се измушнах между масите и изблъсках стъклената врата навън. Времето беше прохладно, снегът почти се бе стопил от силно напичащото слънце тези дни и изглежда скоро изобщо нямаше и да има следа от него както и студа. Именно, заради приятните температури днес си бях позволила да оставя дебелото си яке вкъщи, като наместо него бях облякла тениска и плетен пуловер отгоре ѝ. Докато вървях към конкретното място, в главата ми не се завъртя нито една идея какво бе намислил Хари, но да си призная честно, бях толкова отегчена и изтощена, че дори да пожелаеше да се любим в джипа му едва ли щях да се възползвам от възможността да се разтреса под оргазмите. Точно черният му джип стоеше паркиран на метър разтояние от пешеходната пътека, той ми махна отвътре, правейки знак да се кача. Заобиколих и ловко се пльоснах на седалката до неговата, въздишайки тежко.