Моят Ангел Пазител

1.

Когато бях малък, мислех че целият свят е под вода заради цвета на небето. Мислех, че сме като рибите, които не осъзнават, че живеят в един напълно различен свят от този който е над главите им. Гледах с часове към синьото небе, чудейки се какво ли има от другата страна.

Но след онзи ден всичко изгуби смисъл и целият ми свят се разпадна. Денят в който я загубих. Денят в който загубих по-голямата си сестра, Рейчъл.

Прибираше ме с новата си кола от училище, когато един камион блъсна колата от нейната страна. Тя почина на следващият ден в болницата. От тогава майка ми не спира да ме обвиява за смъртта й. Тя винаги й е била любимка. Дори и след смъртта й.

Минаха вече две години от смъртта й, но аз все още усещам тази празнота която тя остави в мен. Днес отново започвам училище. Вече съм десети клас. Ако Рейчъл още беше жива това щеше да е последната й учебна година, но тя не е. А аз се налага да продължа живота си правейки се че нищо не е станало. Но защо не мога да спра да мисля за нея. През последните две години ме обзе тъмнина, която обезсмисли абсолютно всяко мое действие, всяка моя въздишка, всяка моя мисъл.

Днешният ден беше различен, усещаше се във въздуха още от сутринта.

Ходех към училище когато го видях. Един мъж, който ми се струваше толкова познат сякаш съм живял с него цял живот. Минах покрай него и усетих нещо. Не бях сигурен какво е, но когато се разминахме спрях, и го погледнах, а той продължи да пуши цигарата си, преструвайки се, че ме няма.

Той беше толкова красив със своята сребристо бяла коса, спусната небрежно пред очите му и добре оформеното си тяло покрито с тънка тениска и дълго черно манто, достигащо до колената му покрити с черни дънки, накъсани на колената.

Продължих да вървя към училището, но от главата ми не излизаше този човек и това усещане което не бях изпитвал никога до сега.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Здравейте скъпи читатели!
Благодаря ви, че решихте да започнете тази книга надявам се да ви хареса! 🤗🤗🤗