Моят Ангел Пазител

25.

Гл. т. Феликс:

От небето се отвори гигантсики портал от който започнаха да се изсипват десетки харпии на чело с братята Dreamstime. Чан веднага изпрати съобщение на всички ангели да се съберем и да се приготвим за атака.

- Само това ни трябваше. - започнах аз - Понеже живота ни беше многа спокоен до сега.

- Ще се справим. По-добре да идем да видим за какво нахлуват на наша територия.

Двамата извадихме крилата си и се запътихме към поляната на която се престрояваха нападателите ни. Бяха се стройли в три редици по тридесет харпии. Като за начало не изглеждаха като да искат направо да нападат, по скоро искаха да преговаряме.

- Dreamstime с каква наглост смеете да нахлувате в земите ни? - Чан започна да вика още преди да се е преземил на земята.

- Със същата с която посмяхте и вие, Прелюбен. Вие взехте четирима от слугите ни, а също така и играчката на брат ми...- той се обърна към брат си и се усмихна - Как си феликс? На братчето ми доста му липсват малките ви игрички- при изричането на тези думи пулсът ми се ускори и сякаш топка заседна в гърлото ми, но не биваше да показвам страх срещу враговете си.

С течение на изминалата минута всичките ми ангели се събраха при мен въоръжени до зъби, в готовност за битка.

- Какво искате? - Чан продължи все още с напрегнатия тон в гласа си.

- Ти ми взе нещо мое, сега и аз ще взема нещо твое. Дойдох за Loveless, ако не ми го дадеш доброволно ще унищожа скъпият ти град и ще ти го отнема на сила.

- НЯМА ДА ТИ ГО ПОЗВОЛЯ!!! Няма да позволя той пак да тръгне с вас! Колкото и егуестично да звучи, АЗ НЯМА ДА ГО ПУСНА ОТ... - хванах ръката на Чан, като го накарах да погледне към мен, а аз бях забил погледа се в земята, опитвайки се да зазържа сълзите си.

- Не Чан. Няма да позволя някой да бъде наранен заради мен. - говорех с тих и спокоен глас прикривайки страха си.

- Феликс! СТИГА СИ СЕ ПРАВИЛ НА ГЕРОЙ! ИМА И ДРУГ НАЧИН! ТРЯБВА-трябва да има друг начин - сълзите в очите ми натделяха и аз заплакх без глас. Чан ме гледаше с очи пълни с ярост. Беше настанала гробна тишина. - Н-не м-мога да те изгубя отново... Н-не мога да ти го причиня отново.

- Т-така ще е по-добре. За всички.

- СТИГА СТЕ ХЛЕНЧИЛИ! След кто свърши войната ще ви го върнем... Ако е жив, разбира се.

- НЕ!!! - обади се I.N. - А-аз няма да позволя той да тръгне с вас! - той застана пред мен и Чан в готовност да се бие.

- ХАХАХА!!! - чуха се подигравателни изблици от харпиите и двамта братя. - Как се очаква този хилав ангел, който до вчера ми бършеше масата да победи всички нас!? ТИ НЕ МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ НИЩО!!!

- Сам може би не, НО ЗА НЕГОВО ЩАСТИЕ ИМА НАС!!! - каза Changbin, като заедно с всички останали ангели се събраха околу нас в готовност за атака.

- ДА ТЕ ИМАТ НАС! - чу се от една страна - НИЕ НИКОГА НЯМА ДА ГИ ИЗОСТАВИМ! НЕ НИКОГА! - от всички страни се чуха недоволни възглеци и никой не отстъпваше.

Вдигнах поглед и огледах хубаво всички които бяха на моя страна. Всички ангели, които бяха готови да затстанат на моя страна. Мъже, жени на различни възръсти и с различни способности. Dreamstime гледаше с безизразно изражение. Гледаше ни как се престрояваме и не каза нищо.

- АТАКА... - избика изведнъж и всичките му войници се спуснаха напред.

- НАПРЕД... - извика Changbinи всички ангели тръгнаха в нападение.

Само ние с Чан не помръдвахме от местата си, невярвайки на случващото се. Погледнахме се един друг като се целунахме и се издигнахме във възвуха преобразувайки огромна огнена топка и след като се преобразихме напълно изхвърлихме всичкия този огън към враговете ни, като направихме бариера окалу ангелите ни и се взриви точно в средата на нападащата армия, разпръсквайки гигантските им тела в различни посоки.

И така, всичко започна...

---

Дааа!!! Втора глава за деня!!!!

Честно чудех се дали ще се справя, но веднъж започна ли да пиша нямам спирка.

Не знам за вас, но аз лично щях да се разплача на два пъти!

Дано ви хареса!<3