Моят Ангел Пазител

11.

Събудих се в тъмна болнична стая, която делях с някакъм мъж със счупен крак. Чувстах се като пребит. Цялото тяло започваше да ме боли когато се опитах да се изправя. Станах от леглото и се запътих към вратата. Когато посегнах да я отворя, някой отвори от другата страна. Беше сестра дошла на контролен преглед за съквартиранта ми със счупения крак.

- Господине, защо сте станали от леглото? Трябва да си почивате. Моля ви, легнете си обратно, а аз ще извикам доктора.

Жената остави вратата отворена и светлината от лампите в коридора освети стаята. Седнах обратно на леглото и осъзнах, че вече не бях в дрехите си, в болническа ношница, с бельо за мое успокоение. След няколко минути се появи и доктора и пусна осветлението в стаята, погледнах спящият до мен мъж, който не исках да събуждаме.

- Спокойно, дали сме му доста силна упойка. Ще има още дълго време да спи. - Обърнах глава към доктова, който записваше нещо в тефтера си. - Така да започнем с името ви. Помните ли как се казвате?

- Казваам се Лии Феликс.

- На колко години сте?

- 16.

- Чувствате ли болка някъде по тялото си.

- Не.

- Имате ли роднини на които да се обадим. - погледнах доктора и се зачудих какво да отговоря. Първо си помислих за майка ми, но нея едва ли я интересува какво се случва с мен. После се сетих за Чан, но не знаех мобилният му на изуст. С него мога и сам да се свържа. Помислих още малко и доктора видя, че се отнесох - Господине?

- Не - поклатих отрицателно глава и избърсах единствената сълза стичаща се по бузата ми.

- Добре. Полицията по късно ще мине да ви разпита за случилото се. Сега си почивайте.

Докторът излезе от стаята и остави лампата светната. Легнах отново в леглото и се завих през глава. Започнох да мисля за Чан, но в главата ми постоянно се появяваха образи от случилото се по-рано. Някой бавно издърпа одеялото от ръцете ми и на фона на светлината, излизаща от лампата, се появи сияещото лице на Чан покрито със сълзи. Изправих се и го прегърнах силно, толкова силно, че го претъркулих на леглото и той легна до мен.

- Феликс!? Какво стана? Защо избяга така извднъж, какво се случи? Моля те, разкажи ми всичко.

- Сънувах някакъв странен сън... Как къщата ми гори и майка ми беше там, но не беше тя. И после паднах в някаква дупка и там имаше някаква маса и някакво перо и после онзи мъж с наметалото и... и... после онези мъже и...

- Хей! Успокой се! Сега си добре! Аз съм тук, до теб. Всичко е наред! Сега си поеми дълбоко дъх и ми разкажи всичко отначало - поех си дълбоко дъх и седнах на леглото до Чан.

- През нощта сънувах някакъв странен сън. Първо бях в къщата ми, която се запали и майка ми беше там, но после се превърна в някаква кукла. Опитах се да избягам от къщата, но паднах в много дълбока дупка която ме отведе в някакво помещение в което имаше някаква маса на която седяха перо, цвете и снимка на семейството ми. Имаше и някаква бележка на която пишеше, че трябва да избера един от предметите. Взех перото и се появи някакъв мъж... не знам кой беше... Каза, че над мен бил надвиснам някакъв черен облак. Чан бях толкова изплашен - той ме гледаше със силно разтревожен поглед и аз започнах да си мисля, че това не е бил просто обикновен сън.

- Този мъж имаше ли крила?... Черни крила...

- Да. Дълги и черни. - Чан започна да изглежда още по-притеснен - Чан какво става, какво означава този сън? Защо гледаш толкова странно?

- Този мъж... този ангел е един от древните ангели който оправляват Рая и едн от тези които застанали на страната на Loveless когато вдигнал бунт на убииците на семейството му. Той не бил изгонен от Рая, заради високата позиция която заемал, но направили крилата му черни за да се разпознава като предател и го изпратили в Ада за да отговаря за неверните души който изпращали там. Това било неговото наказание. Но той останал верен на Loveless и е винаги готов да се въздигне при нужда. Ако найстина той се е появил в съня ти и те и казал, че наближава зло, значи това найстина е така. Трябва да бъдеш много внимателен Феликс. Разбра ли? - поклатих положително глава като се ужасявах от думите които излязоха от устата му.

В стаята влязоха двама полицай, бях забравил, че все още съм в болницата. Те помолиха Чан да излезе, за да могат да ме разпитат относно станалото. Той седна до вратата и  видях, че слуша за какво говорим. Щом свърших с разпита Чан се върна в стаята и отново ме прегърна.

- Не мога да повярвам колко много си преживял докато те рърсех - прошепна той в ухото ми докато топлите му сълзи падаха по врата ми. - Трябваше да съм там до теб... Трябваше... Трябваше...