Моят Ангел Пазител

12.

Един месец по-късно:

Седях на покрива на сградата в която живееше Чан и следях движението на облаците, които ставаха все по-гъсти и мрачни с всяка изминала минута. Вятърът беше силен и караше короните на дърветата да се движат неспокойно. Ситни капки дъжд започнаха да падат от небето и децата на площадката под мен се разтичаха да се прибират. Дъждът заваля още по-силно и в градинката не остана никой.

Изправих се на ръба на сградата и разперих крила и излетях в посока към края на града. движех се бризо до облаците, за да не могат хората от колите под мен да ме видят. Спуснах се надолу, когато видях под себе си голямо дърво на което беше закачено бяло флагче на върха му. Преди напълно да кацна скрих крилата си и бързо изтичах до дървото, където дръпнах един от клоните и срещо мен се отвори врата в която влязох.

Слязох по тясни стълби с лампи осветяващи местата по които стъпвах. Стигнах до друга висока железна врата и почуках след което се отвори тясно прозорче от което се виждаха само искрящи червени очи и се чу спокоен глас, който ме попита за парола.

- Paragon Subsidizar. - промълвих аз тихо на човека отвъд вратата.

- Добре дошъл благочестиви Loveless, нека силата на миналите ти животи бъде с теб.- промълви ангелът с червени очи, докато отваряше вратата за да мога да вляза.

- Здрасти Woojin и моля те не бъди толова официален. Наричай ме Феликс. - Woojin беше един от ангелите посветили времето си на моя милост или по-скоро на миналото ми аз. На великия ангел Loveless. Woojin също си имаше ангелско име и то беше Fearless. Найстина беше безстрашен както подсказваше името му. И той като мен предпочиташе хората да го наричат с човешкото му име. Woojin не беше много по-висок от мен, като се сметне, че аз съм 1 метър и 71 сантиметра. Имаше сребриста коса, подобна тази на Чан и добре оформено тяло.

Тръгнах навътре в стаята, която беше доста по-широка отколкото предполагате. Даже това не беше стая, а по-скоро нещо като голям хамбар или склад под земята. Колкото по-навътре отивах, толкова повече се овеличаваше броя на хората които ме поздравяваха. Те всички ме познаваха, разбива се, въпраки че аз не помня имената на всички хора събрали се за помощ в тежките дни.

Много ли ви е любопитно какво се е случило през последния един месец. След като излязох от болницата в сънят ми отново се яви онзи могъщ ангел с черните крила, той ми каза, че харпиите от армията на Dreamstime се готвят за атака срещо ангелите хранители. За това Чан реши да ме доведе тук където още преди де се родя били събрани ангели пазители и хранители като тайна армия за защита на земята от злите сили или нещо такова. Тук намерих много приятели и мисля че отново започнах да откривам смисъла на това да искаш да живееш.