Моят Ангел Пазител

9.

Лежахме прегърнати в леглото, гледайки децата играещи на площадката през прозореца. Не спирах да си мисля за нещата който каза майка ми по телефона. Всичко случило се през последните две години ми се струваше като дълъг сън.

Погледнах часовника на стената в стаята му и се сетих, че трябва да уча за училище. Изправих се и отново усетих крилата тежащи на гърба ми. Как се очакваше утре да се появя с тях в училище?

- Чан...

- Хмм...

- Ще ме научиш ли да си прибирам и изваждам крилата когато аз искам? Защото не мога да се появя пред хората така.

- Разбира се! - той се усмихна и издиша дима който беше поел от цигарата си. - Може да се упражняваш на покрива. Там никой не се качва.

- Добре, защо не.

Качихме се на покрива, където вятърът вееше в косите ми и никой не можежше да ни види. Малко беше студено, все пак бях без блуза.

- Студено ли ти е?

- Не, добре съм. От къде ще започнем?

- Затвори очи. Представи си най-щастлимият миг в живота си. Мисли за него. Изживей го отново. Мисли за любовта която си получил в този ден и не позволявай на никой да наруши щастието ти.

Затворих очи и се замислих за подобен спомен. Нямаше да е нещо което се е случило през последните няколко години. Бръкнах в дълбоките запаси на спомените си и там го намерих. Скрит в най-дълбоките и прашни кътчета на съзнанието ми.

Беше лято и цялото ми семейство беше излязло на пикник в парка. Бяхме толкова щастливи, от страни може би изклеждахме дори и като перфектното семейство. Със сестра ми се гонехме дакато родителите ни разговаряха. Тогава бях на десет, времето в което майка ми все още ме обичаше, баща ни още не ни беше напуснал и Рейчъл още беше жива. Иска ми се да живея в този спомен за винаги.

Усмихвах се и в същото време роних сълзи по бузите си. Усетих как крилата ми започнаха да изчезват. Отново усещах тази лекота на гърба си. Чувствах се едновременно щастлив и нещастен, защото знам, че сигурно няма пака да изпитам такава радост в живота си както когато бях дете... но и бях щастлив защото имах такъв прекрасен спомен който да ме държи жив.

Докоснах мястото където бяха крилата ми и усетих единствено белези на тяхно място. Погледнах Чан с усмивка на лицето. Той също затвори очи и крилата на гърба му изчезнаха. Приближи се до мен и ме прегърна, а после ме целуна страстно и езиците ни се преплетоха в едно. Притискахме полуголите си тела едно в друго, усещайки биенето на сърцата ни, който почти не се разминаваха. Почти.

- Гладен ли си? Трябва ти сила за да възстановиш. - обгърнах врата му с ръце и го целунах отново.

- Всъщност съм малко гладен. Искаш ли да излезем някъде. Има добро ресторантче наблизо и правят страхотна пица.

- Всъщност ми се иска този път аз да сготвя нещо.

- Добре щом така желаеш.

Слязохме обратно в апартамента и Чан влезе да се изкъпе докато аз готвех. Доста се чудех какво да направя. В хладилника нямаше много продукти. В края на крайщата направих спагети с кюфтенца и въпреки оскъдните продукти се получи доста добре. Подредих масата и седнахме да вечераме.

- Ухае прекрасно. От къде си се научил да готвиш?

- Когато майка ти решава , че няма нужда да готви за теб и те постави на режим фотосинтеза, трябва да се научиш как да оцеляваш. - Усмихнах се тъжно, забил поглед в чинията си.

- Съжалявам.

- Недей! Ти за нищо не си виновен.- Чан бавно постави ръката си на бузата ми и ме погали.

(18+)

Стана от масата, дойде при мен и ме прегърна, като бавно упипваше грапавите белези по гърба ми. Бавно и спокойно спускаше ръцете си към панталоните ми. Хвана копчето и го откопча, а след това и ципа. Започна да целува врата ми и слизаше надолу към гърдите ми. Оставяше тъмни белези от смучки по тялото ми. Вдигна ме и ме занесе на леглото в спалнята.

 Топлите му усни караха тялото ми да настръхне. Нежните му ръце поеха топките ми през боксерките ми и започна бавно да ги масажира. Свали останалите дрехи по мен. Съблече дрехите си и се опита да ме целуне, но аз ни превъртях и седнах в скута му.

- Какво правиш? Не трябва да бързаш толкова или ще те боли следртова!

- Не ме интересува.

Вкарах в себе си надървеният му член и прокарах ръка през косата му. Нежно спусна ръката си от ухото ми, по врата ми, след това през рамото и стигна до ръката където преплете пръсти с моите. Също направи и с другата ръка. Стедените му пръсти минаха от врата ми надолу по ръката и завърши при пръстите. Започна още по-страстно да ме целува като не пускаше ръцете ми, което ме възбуждаше още повече. Удоволствието не можеше да се опише с прости думи, трябва да се изпита.