След края на учебния ден излязох на двора на училището и той пак беше там. Минах покрай него и пак ме обзе това странно чувство. Той ме хвана за ръката и ме притисна към оградата на училището с ръце плавно поставени в моите. Придържаше ме към оградата толкова нежно сякаш бях направен от стъкло. Гледах го право в очите, а те бяха толкова дълбоки и кафяви, че някой може да ги помисли за черни. Този негов поглед някак ме успокояваше. Когато видя, че вече съм спокоен той ме пусна, а аз продължавах да го гледам без да казвам нищо.
- Здравей, Феликс. Моето име е Прелюбен, но всички ме наричат Чан.
- Срещали ли сме се някога, защото имам странното чувство, че те познавам от цял живот?
- Ще ти обясня всичко, което искаш да разбереш ако дойдеш с мен - той се усмихна и подаде ръка към мен, а лицето му изглежда толкова мило и невинно, толкова красиво.
Аз хванах ръката му и заедно тръгнахме по един път водещ до плажа. През целият път не казахме нищо, а аз не спирах да си мисля защо ходя с непознат към плажа и защо тялото ми отказва да пусне ръката му.
Седнахме на една пейка с изглед към морето и аз го попитах:
- Защо ме доведе тук? Въобще кой си ти?
- Казах ти. Аз съм Прелюбен, но хората ми казват Чан. Сестра ти ме изпрати за да станеш мой хранител.
- Невъзможно е Рейчъл да те е пратил. Тя е мъртъва! Няма я - усетих как очите ми се изпълниха със сълзи и бързо се изтрих в ръкава на блузата ми.
- Знам. Бях там когато издъхна. Държах ръката й докато гледах как бързо гаснеше.
- Ти нейн приятел ли си?
- Не точно.
- Не точно?
- Аз бях нейният ангел пазител. Преди тя да умре ми поръча да се грижа за теб както се грижех и за нея.
- Как така си се грижел за нея и как може да си ангел като нямаш крила?
- Аз имам крила, но не мога да ги показвам на обикновенните хора.
- И аз ли не мога да ги видя?
- Не, ти си необикновен, но не мога да го направя тук. А относно сестра ти заедно се бихме срещу харпиите.
- Какво!?... как така сте се били срещу тези... харпии? Рейчъл беше мирен човек никога не би се сбила с никого!
YOU ARE READING
Моят Ангел Пазител
Fanfiction'Опитах се да стана от него, но той ме прегърна и не ми позволи да се изправя. Погледнах го в очите, които изглеждаха още дълбоки и от преди. По гърба си усетих, как той ме обгръща нежно с крилата си. - Кой е казал, че ме притесняваш? - Чан нежно ме...
