Моят Ангел Пазител

10.

"Феликс, Феликс, Феликс "

Чух някакви гласове да ме викат. Отворих очи и вече не бях в апартамента на Чан. Лежах на земята в къщата ми. Беше тихо. Даже прекалено тихо.

Огледах се дали майка ми беше там, но не я намерих. Тръгнах към стаята ми и чух някой да вика. Изведнъж цялата къща потъна в пламъци. Димът ме обгради от всички страни, беше ми трудно да дишам. Отново чух викове.

Тръгнах към изхода и по средата на  хола намерих майка ми завързана за стол да ме вика. Опитах се да й помогна, но пламъците ни обградиха от всички страни. Къщата започна да се разпада и аз се чувствах безполезен. Прегърнах майка ми чакаики краят да дойде, но това не беше тя. Погледнах отново и на нейно място видях някакъв манекен.

Отдръпнах се от стола и тръгнах към изхода. След като излязох започнах да падам в някаква черна дупка. Виках, но нямаше никой който да ме чуе. Опитах се да си извадя крилата и да полетя, но изпитвах прекалено голям страх за да го направя.

Накрая паднах в някаква огромна зала. Без стени, без таван, само под направен от стъкло. Огледах се, но не виждах нищо, навсякъде беше тъмно. Само към мен беше насочен някакъв прожектор.

Изведнъж в другата част на стаята се освети и някаква маса с предмети върху нея. Бавно се приближих към нея и видях някаква бележка на която пишеше " Избирай мъдро". На масата имаше перо, като тези от крилата ми, цвете и снимка на семейството ми.

Какво трябва да означава това. Перото предполагам, че означава живота ми като ангел. Тоест бъдещето ми? На снимката е цялото ми семейство, но това беше минало. Аз вече нямам семейство. Предполагам това означава миналото ми. А цветето... Може би означава, че избирам себе си пред всички останали. Защо не? Преживях толкова много, заслужавам поне веднъж да помисля и за себе си вместо само за другите... Но... Това дали означава, че ще трябва да се откажа от Чан?! В момента той е единственото което имам.

Погледнах към перото и бавно го вдигнах. Първоначално нищо не стана. Огледах перото и на гърбът му пишеше "Добър избор". Силна светлина ме заслепи и когато спря седях в друга стая. Срещо мен имаше някакъв човек облечен в наметало. От гърба му се показваха дълги черни крила.

" Loveless, ангеле на любовта и отмъщението, повикахме те тук за да те подложим на изпитания разкриващи истинската същност в душата ти и да разберем дали си достоен за името си. С течение на обстоятелствата ти успя да се докажеш като мъдър, състрадателен и отзивчив за молбите на страдащите. Но ти се поколеба дали да избереш себе си пред бъдещето на всички души разчитащи на теб, за щастие направи правилен избор. Пази се Loveless, защото към теб се е запътил тъмен облак който всеки момент може да удари."

Събудих се целият облян в пот. Погледнах часовника, беше точно 4 сутринта. Навън все още беше тъмно. Скочих от леглото и започнах да се обличам.

- Феликс!? Какво става добре ли си?- попита Чан когато ме видя да излизам. Нищо не му отговорих и тръгнах към къщата на майка ми.

Тичах с все сили и сълзи на очите стичащи се по бузите ми. Пресякох няколко светофара на зелено защото не исках да спирам да тичам. Стигнах до къщата и на пръв поглед не се случваше нищо. Отключих вратата и влязох вътре на пожар.

- Еома!? Еомааа! - изтичах в спалнята и я намерих спокойно да спи на леглото. Отдъхнах си и тръгнах да излизам.

Тръгнах обратно към апартамента на Чан ( Този път не тичах). Вървях бавно и триех сълзите си които не спираха да се стичат.

В една малка уличка чух някакъв глас да говори. Спрях и се загледах. Там имаше някакви мъже които тръгнаха към мен.

- Хей момче! Имаш ли запалка?

- Не съжалявам.

- Жалко! Сега няма с какво да си запаля цигарата. Имаш много хубава блуза.

- Благодаря. - видях как други двама бавно ме заобикаляха и от уличката от която се показаха видях да лежи мъж в безсъзнание.- Какво му се е случило?

- Нищо, само си подремва. Знаеш ли имаш много хубаво лице. Много хора биха убили за подобно. 

Мъжът който ми говореше ме погали по бузата и ме хвана за китката. Придърпа ме към себе си, а аз се опитах да го избутам. Той ме бутна и аз паднах на земята. Същият мъж започна да съблича блузата ми и да ми оставя смучки по гърдите и корема докато другите двама ми държаха ръцете за да не се съпротивлявам. Започна да ми събува панталоните и след това започна да разкопчава свойте. Затворих очи когато осъзнах безнадежното положение в което се намирах.

Чух стъпки бързо приближаващи. В този момент се надявах това да е Чан. Исках да е Чан. Но... не беше той. Полицай, патролиращ наблизо, се приближаваше с бърза крачка и с фенерче осветяващо групата която ме нападна. Униформеният мъж се надвеси над мен и започна да ми говори, но ушите ми започнаха да пищят и ми причерня пред очите. Чан... Чан...Чан...