Моят Ангел Пазител

7.

Секунда, две, три, четири и... все още нищо не се случваше. Бавно отворих очи и видях пред себе си Чан с разперени крила (без блуза разбира се), държащ юмрука на гиганта. Беше толкова напрегнат, че виждах изпъкналите му вени по ръцете. С другата си ръка удари чудовището в стомаха и то изхвръкна назад.

- Феликс, добре ли си!? - попита той разтревожено, а аз имах чувството, че от всичкото това напражение щях да се пръсна. Чан се приближи към мен и ме целуна. В този момент се чувствах толкова спокоен, че не можех да кажа че съм в опасност. Чан ми развърза ръцете и го прегърнах силно.

Видях в другото помещение как едното чудовище помага на приятеля си да се изправи. Двете същества изглеждаха много ядосани, чудя се как така още не са ни нападнали.

- Прелюбен, ангеле на любовта и закрилата, предизвикваме теб и хранителя ти Loveless на двубой в името на нашият господар Dreamstime.

- Предизвикателството прието!

- Какво правиш!? Аз дори не знам как да извадя крилата си! Как се очаква да се бия!?

- Просто повярвай в себе си и ще успееш. - той гледаше към мен с такова доверие, каквото никой не ми е показвал до сега. Дори аз самият не си вярвам напълно. Погледнах го в очите и той ми вдъхна малко повече увереност.

- Приемаме предизвикателството! - казах аз обръщайки се към чудовищата.

Фонът започна де се променя и от старата дърводелница попаднахме в някаква мрачна сграда. По средата на сградата имаше нещо като терен за борба, но беше много по-голям. Заедно с Чан стояхме от единия край на терена, а двете чудовища от друия.

За секунди двете чудовища изпратиха огнен залп от нищото по нас. Чан ме хвана за ръката и облакът от пламъци се разцепи на две и ни заобиколи. Малко след като се появиха фигурите на чудовищата иззад пламъците, Чан ги атакува с дъжд от солна киселина, или нещо такова. Надигна се голям прашен облак, от който не се виждаше нищо.

Неочаквано от праха се чу изтрел и усетих студена, вкученяващя болка в колянота си. Изкрещях и паднах на земята.

- Феликс! Какво сатана? Нищо на виждам!

Докато Чан се опитваше да ме намери, чудовищата изпратиха по него гигантска камена топка, която го повали на земята.

Гледах неподвижното тяло на моят Прелюбен и не смеех да помръдна. Той не ставаше. Не е възможно да е мъртав, нали?

- КАКВО НАПРАВИХТЕ!!!- изкрещях аз гледайки чудовищата през дупката от прах направена от гигантският камък. Чувствах се сякаш всеки момент щях да избухна от ярост.

Изправих се на крака, усещайки набиращото отмъщение вътре в сърцето си, и не можех да се успокоя. Вече не усещах режещата болка в крака си. Облях се целият в пламаци и започнах да креща въпреки, че не усещах нищо. Започнах да се издигам над земята с непрекъснато усещане от тежеста на гърба ми. Затворих очи и ги отволих отново когато се преземих на земята.

Отново ги усещах. Крилата ми пак бяха на гърба ми, също толкова величествени както първият път. Чувствах се страхотно. В момента никой не можеш да ме спре да направя каквото и да било.

Погледнах отново към чудовищата, този път с токъв пламък в очите какъвто никой не можеше да загаси. Представих си как небето ги обсипва с разтопена лава и това найстина се случи. Уау, така ли работеха силите!? Сложих на лицето си крива усмивка и си представих как въжета от закалено желязо ги завързват една за друга и двете чудовиша изгарят в пламъци. След като оганя стихна видях как изгорените тела на двете чудовища се превръщат пак в гимназялните момичета с изгорени униформи и упърлени коси, за това стегнах още повече въжето.

- МОЛЯ ТЕ!!! СПРИ! ПРЕДАВАМЕ СЕ! Не мога повече! Не издържам. Кери... Кери...- Другото момиче, което явно се казваше Кери беше отпуснала глава в безсъзнание на гърба на приятелката си.

Какво правя!? Това не съм АЗ! Аз не наранявам хора! Не бих си позволил да нараня и една мравка. Излязох от транса в който се намирах и се огледах, за да осъзная, че вече се намирам отново в старата дърводелница. Стоях по средата на помещението, от едната страна се намираше лежащият в безсъзнание Чан, а от другата страна двет завързани момичета покрите с белези от изгаряния.

Обърнах се към Чан и бързо изтичах до него. Вдигнах го в ръцете си и внимателто го целунах по челото, ронейки сълзи от очите си. Кафявите му очи бавно се отвориха и той се изкашля.

- Феликс? Какво стана?

- Спокойно, всичко е наред. Прибираме се удома.

Изправих се и вдигнах Чан на ръце. Въпреки че беше по-висок от мен, не усещах тежеста му. Тръгнах към изхода и видях двете момичета, завързани едно за друго. След няколко секунди въжетата изчезнаха и Кери се свлече в прегръдките на другото момиче.

Излязох на улицата, и се огледах задавайки си въпроса Как за бог ще се приберем!? Първоначално си помислих за автостоп, но носле се сетих за огромните крила на гърба си. Бавно ги размахах и се издигнах на няколко сантиметра от земята заедно с Чан в ръце. Продължих да ги размахвам и се издигнахме на високо в небето. Бавно поех към града.