Някои от ангелите се биха във въздуха, а други на земята. Огромното напрежение стоварило се във въздуха ни премазваше. Страх от загуба се усещаше от всички страни.
Двамятя с Чан се бихме от въздуха ръка за ръка. Можех да чуя всяка една негова мисъл, виждах всяко негово движение преди да го е направил. Боже толкова мтого го обичам. Той би напровил всичко за мен. И аз те обичам Ликс! Гласът му утекна в главата ми и обърнах главата си към Чан, който гледаше все така сериозно битката провеждаща се под нас и с едно движение на ръката си нанесе още повече поражения на противниците ни.
Погледнах в посока на братята Dreamstime, които вече бяха преобразени. Но те не бяха същите кото останалите харпии. Техните тела не се превръщаха в гигантски страшилища, а оставаха почти същите. Кожата им на места ставаше на люспи и придобиваше черен отенък.крилата им бяха по-големи от тези на останалите харпии и на места имаха дупки. Първоначално предположих, че заради това няма да могат да летят, но те се справяха повече от добре.
По някаква причина опашките им бяха постоянно свързани. Това е слабото им място. Ако срежеш опашките на две харпии докато са свързани те стават обикновенни хора и възръстта им ги застига. Но защо само те са свързани? Защото за да се постигне това сливане на силите им трябва да се направи ритуал в който да се принесат в жертва осем чисти души, а единствените хора с истински чисти души са децата. Dreamstime бяха последните същества на този свят които направиха този ритуал. След това се наложи забрана против този ритуал от великото събрание, защото те станаха прекалено могъщи и направиха непростими неща.
- Какво ни гледате? Да не се уплашихте?- дрезгавите им гласове заговориха като един. Мислех че вторият брат не може да говори. Аз също. Гледах с безизразно изражение, също като Чан. Цели се в опашката.
Пуснах ръката на Чан и преместих ръцете си в позиция сякаш стрелям с лък. След като застанах на позиция в ръзете ми се появи нежен бял лък на който беше поставена красива сребърна на цвят стрела. След като пуснах тетивата на лъка, стрелата излетя в посока двамата братя и околу нея се образува красива спирала. която раздели стрелата на две и се спусна в двете посоки на братята. Уцелих ги в гърдите и докато се гърчеха от болка, Чан се засили и замахна с меча си към мястото на което се сливаха опашките им. Единият от тях го удари с крилото си и той започна да пада към земята. Преди да започне да пада, успя да забие меча си в кри лото, което го удари и го сряза на половина.
Братът с порязаното крило започна да пада надолу и повлече приятелят си със себе си. Двамата се сгромолясаха на земята и голям облак от прах се вдигна околу тях. Спуснах се към Чан, за да поверя вали е добре. За щастие на него нищо му нямаше, но очевидно братята не можеха вече да летят. От нищото извадиха някакво копия и се спуснаха към нас, готови за атака. Успяхме да разделим братята на далеч един от друг и докато се биехме с тях видях, че I.N. ни гледа и се чуди как да помогне.
- ОПАШКИТЕ!!! - извеках аз и вниманието му се насочи към двете дълги опашки сляти в една.
Засили се и докато с Чан държахме двамата братя заети малкият I.N.се засили и раздели ббратята с един замах на меча си. Двете харпии замръзнаха на място с широко отворени очи изпълнени с бока. Телата им паднаха на земята и започнаха да стареят докато от тях не остана нищо друго освен дрехите и Купчена прах.
Всички спяха да се бият при глетката на бързосъхнещите тела на Dreamstime. Всички харпии започнаха да падат на земята и се превърнаха в прах, също като водачите си. Всички ангели се спогледахме объркани от случилото се.
- Аз няма да чистя това! - обяви Changbin като се огледа и всички започнаха да се смеят.
- Ние победихме! - извика Чан и заедно вдигнахме I.N. на ръце - НАШИЯТ I.N.Ни ДОВЕДЕ ДО ПОБЕДА!!! ТАЗИ ВЕЧЕР ЩЕ ПРАЗНУВАМЕ В НЕГОВА ЧЕСТ!!!
Всички започнаха да викат и да се веселят по случай победата. Чан отдели една малка група, която да остане и да се прогрижи за баркутията след битката. Всички останали се прибрахме по домовете си и започнахме да се приготвяме за празненството.
---
Така това е всичко съжалявам, че не качвам редовно нови глави, но се старая колкото мога.
Та така, мисля 30-та глава да е последната. Знам, че историята е кратка, но така беше планирано още от самото начало.
Надявам се, че тази глава ви е харесала! Благодаря ви за четенето!💙👼
YOU ARE READING
Моят Ангел Пазител
Fanfiction'Опитах се да стана от него, но той ме прегърна и не ми позволи да се изправя. Погледнах го в очите, които изглеждаха още дълбоки и от преди. По гърба си усетих, как той ме обгръща нежно с крилата си. - Кой е казал, че ме притесняваш? - Чан нежно ме...
