По целият път към вкъщи се препъвах на равното. Не можех да се концентрирам. Мислех си за станалото днес. Майка ми винаги ми казва, че хората който ти казват лесно, че те обичат, искат нещо от теб. Някак си всичко случило се днес ми се струва нереално. Като странен сън от който очаквах всеки момент да се събудя.
Когато стигнах до вкъщи осъзнах, че съм си забравил ключовете. Звъннах на звънеца и след няколко секунди чух тъп звук, сякаш някой падна на пода. След още няколко секунди майка ми отвори вратата.
Видът й беше отвратителен. Блузата й беше скъсана, а косата й разрошена. В едната си ръка държеше бутилка от водка, почти изпразнена.
Хвана ме за ръката, дръпна ме вътре и рязко затвори вратата.
- КЪДЕ БЕШЕ ДО СЕГА!!!- започна да крещи, а дъхът и миришеше на алкохол.- ЗНАЕШ ЛИ КОЕ ВРЕМЕ Е!
- Съжалявам, мамо. Повече няма да закъснявам.
-НЕ АЗ ЗНАМ КАКВО ПРАВИШ... ХОДИШ ПО ПЪТИЩАТА И СЕ ПРЕДЛАГАШ НА РАЗЛИЧНИ ХОРА, НАЛИ!!!
- Какво!?... Аз никога не бих...
- НЕ СЕ ОБЕСНЯВАЙ, КУЧИ СИНЕ!!!
Тя ми удари плесница, толкова силно, че бузата ми започна да пулсира. Тя ме хвана за косата и ме избута на пода.
- ТИ СИ ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО!!! ТИ И САМО ТИ! МОЕТО СКЪПО МОМИЧЕ ЩЕШЕ ДА Е ОЩЕ ЖИВО АКО НЕ БЕШЕ ТИ!!!
Тя се свлече ридаейки на земята, а аз станах и излязох през вратата.
Бягах надолу по пътя, когато на едно кръстовище ме блъсна кола. Аз паднах на земята и видях как шофьора бяга. Преди да изгубя съзнание забелязах някакъв силует над мен.✨🛸✨
Когато се събудих усетих някаква болка в гръдния ми кош. Огледах стаята в която бях, но нищо не ми беше познато. Лежах в легло с бели меки завивки. Станах и тръгнах към вратата. Направих няколко крачки и паднах на земята. От другата стая чух някой да идва насам. Беше Чан.
- Защо си станал? Още нямаш достатъчно сили. Трябва да си почиваш.
Той ме вдигна на ръце и тогава забелязах, че е без риза, но имаше и нещо друго... Погледнах назад към гърба му и ги видях. Крилата му бяха толкова красиви. Бяха дълги до пода и се влачеха след него.
YOU ARE READING
Моят Ангел Пазител
Fanfiction'Опитах се да стана от него, но той ме прегърна и не ми позволи да се изправя. Погледнах го в очите, които изглеждаха още дълбоки и от преди. По гърба си усетих, как той ме обгръща нежно с крилата си. - Кой е казал, че ме притесняваш? - Чан нежно ме...