Моят Ангел Пазител

23.

Гл. т. Феликс:

Седях на земята в спалнята, а Чан ми сушеше косата с хавлиена кърпа. Точно се бяхме прибрали от посещението ни при майка ми и решихме да влезем да си вземем заедно душ. Докато ми търкаше косата разглеждах дневника, който ми е оставила сестра ми. В него имаше много полезна информация от начални уроци по летене чак до начини да ставаш невидим. Очите ми се бяха спрели на две страници описващи ритуалът по сливането на пазител и хранител.

- Когато двата ангела се сливат в едно, трябва да жертват най-ценното си притежание и да дадът допроволно ритуално кръв, която да не е по-малко от пет милилитра... Ти знаеше ли всичко това? - изрицитирах аз и погледнах въпросително към Чан

- Разбира се все пак вече в този живот съм го правил два пъти.

- Хмм... Какво има впредвид Рейчъл, когато каза, че ще се погрижиш за мен както си се грижил и за нея? Това означава ли че ме обичаш само защото това е било предсмъртното й желание?

- Не... Никога не съм обичал Рейчъл така както обичам теб. С нея никога не сме били нещо повече от Yoke и най-добри приятели. Не че не съм я обичл... Обичах я и то с цялото си сърце, но... при нея просто не беше същото както при теб.

- Защо?

- Не знам - каза той и вдигна рамене докато ме гледаше в очите - Може би заради факта, че тя беше лесбийка, а аз гей. - той издиша и леко се засмя - Тя винаги ми разказваше за теб. Разказваше ми за историите ти и за приключенията ти които си преживявал. За страховете ти и за сълзите ти когато майка ти ти се е карала. Влюбих се в теб още преди да те познавам.

Чан се наведе и нежно ме целуна по челото, а после ме погледна в очите и аз го придърпах в сладка целувка по усните. Думите му увиснаха в съзнанието ми и аз насочих отново вниманието си към дневника.

--

Лежахме на дивана в хола, като се бях облегнал на облегалката, а Чан лежеше на корема ми с очи забити в телевизора. Погледнах часа на телефона си и очите ми се спряха на датата, беше 14-ти Септември.

- Хей! Утре имам рожден ден! Напълно бях забравил!

- Това е страхатно Ликс! Вече ставаш на 17!

- Хаха, да... Момент Чан, това ми напомня... - аз се изправих леко за да мога да го погледна в очите, а той постави брадичката си на корема ми - Как така си на 120 години, а изглеждаш на не повече от 20?