Моят Ангел Пазител

8.

Когато стигнах до сградадта,в която живееше Чан, започнах бавно да се снишавам, като внимавах да не ме види някой. Кацнах на покрива на сградата и слязох по стълбищетто до апартамента му. Сигурно сме били смешна гледка, дребосък носещ на ръце приятеля си, чудейки се как да не се спъне в крилата си или тези на другаря си, докато слиза по стълбите.

Стигнах до апартамента и вратата беше отключена. Занесох Чан до леглото и се заех да почиствам раните му, но не можах да намеря аптечката.

- В шкафа над печката е.

- Ти си буден! - аз погледнах Чан и тръгнах към кухнята. - Какво правиш, не ставай!? Трябва да си почиваш! - Чан се беше надигнал от леглото в готовност да се изправи.

Аз се затичах към него с бялата кутия в ръце, но по средата на стаята се спънах в собствените си крила и паднах по лице, като изпуснах аптечката и всичките бинтове и мазила вътре в нея се разпръснаха. Вдигнах очи към Чан, който се заливаше от смях, а аз се изчервих от срам и започнах да събирам разпиляното.

- Какво се смееш? Въобще не е лесно да ходиш с тези крила, постоянно преплитащи се в крката ти само защото раненото ти гадже решил да се направи на герой и да става от леглото когато е в окаяно състояние.

- Добре, съжалявам...Гадже?

- Аз... не исках да...

- Харесва ми. Изглеждаш доста добре с тези крила... и без риза- прошепна той, а аз се престорих, че не го чувам.

- Досто са тежки. Направо неочаквах. - седнах до него на леглото и започнах да му почиствам раните. - Не знам как го правиш.

- Кое?

- Да не губиш самоубладание. Винаги изглеждаш толкова спокоен и толкова сигурен във всичко което правиш. Как?

- Просто разчитам на хората, които обичам.

- Това ли е всичко, любов?

- Казваш го все едно е нищо, а всъщност е най-голямата сила на света. Нали видя какво направи с теб. Само заради любовта си към мен ти изкара крилата си и...

- Не беше любов... По-скоро беше... отмъщение. Или нуждата за отмъщение. Това означава ли, че всичко което правя и някога ще направя е заради възмездието което желая?

- Не... не разбира се! Твоята душа е сложна. Може да направиш всичко стига да вярваш в това което можеш, стига да се научиш да се контрулираш.