Моят Ангел Пазител

15.

Фирип, Димитри и Боб преобразиха телата си в мускулести чудовища още преди да чуят старта. Димитри изпрати срещо мен огнена топка, като начална атака. Не ме нарани, само защото аз съм олицетворение на огъня. Той единствено прогори блузата ми, която вече започваше да ми харесва.

- Жалко, започвах да харесвам тази блуза. - казах аз с подмолна усмивка на устата.

Изправих се, от клекналото положение в което бях и започнах да се преобразявам. Бях решен в тази битка да използвам всичката сила, която притежавах. Облян в пламъци започнах да се издигам над земята. Крилата ми се появиха и на мястото на дрехите ми се появи бяла тога, обхващаща цялото ми тяло. На главата ми се постави златен венец и на кръста ми се появи сребърен меч.

Отворих очи и можех да усетя пламъците в очите ми, появили се от ярост. Ако не спечеля тази бита нама да видя Чан никога повече. Те ще ми го отнемат и няма да го видя никага повече. Започна да става нещо странно с мен. Всички емоции които се опитвах толкова време да скрия вътре в себе си сякаш се обединяваха в една обща, която ми даваше сили да се бия.

Кичурите от косата ми, които можех да видя пред очите си станаха от черни в рижави, почти огнено червени. Гледах разярено към трите звяра, седящи пред мен, а те не помръдваха. Върнах се обратно на земята и извадих меча си от калъфа. Бавно вдигнах свободната си ръка, като следях страхът в очите на всички около мен, който не им позволяваше да помръднат. Щракнах с пръсти и около противниците ми се издигнаха три огнени кръга. Пламакът нарастваше, а те не помръдваха и мускул.

- Мислиш ли, че малко огън ще ни уплаши?- чудовищата се сляха в едно и пред мен застана един гигантски кафяв дракон. Звярът се втурна към мен разтваряйки челюстите си в опит да ме погълне целият. Точно преди да затвори огромната си захапка, скочих със всички сили които ми даваха крилата и пробих дупка през непцето на звяра и излязох от другата страна на главата му. Кръв се стичаше по цялото ми тяло и бялата ми тога стана кърваво червена. Крилата ми, които едвам ме държаха във въздуха бяха целите в червени пръски.

Обърнах се отново към чудовището, което лежеше неподвижно и образуваше огромна локва кръв около себе си. Събрах всичките си сили, които ми бяха останали и растворих огромна дупка в земята и от зените недра извлякох колкото мога повече лава, за да мога да залея чудовището и да обгоря огромното му тяло. После, заедно с тялото черно като въглен върнах лавата обратно в центъра на земята.