Моят Ангел Пазител

16.

Не можех да си намеря място, след като разбрах, че Феликс е в беда. Трябваше бързо да измеслим нов план, преди да е твърде късно. вече се бяхме преместили на новото място, където нямаше кой да ни открие.

- Чан! Какво ще правим?

- Hyunjin! Ела тук! - Hyunjin бързо дотича до мен, поглеждайки към намачканата карта под ръцете ми - Имаш ли някаква идея как да стигнем до високата кула в северната част на замъка, без да ни забележат?

- Трудна работа. Няма тайни тунели водещи до там. Единственото за което се сещам е по въздух, но има голяма вероятност, да ни видят, освен ако нямате наметало невидимка или прах за невидимост.

- Прах не, но знам къде да намеряедна специална течност с която да не могат да ни погледнат. - включи се Woojin след кратко мълчание.

- Каква течност?

- Има една отвара от която ти се просълзяват очите и губиш зрението си от нея само при лекото помирисване.

- Ами ние? как ще дишаме?

- Ще си сложим изолационни маски.

-Какви маски? - попита очудено Hyunjin.

- Аз ги изобретих преди време. Това са маски, които изолират абсолютно всяка мирзма от външния свят.

- Добре тогава да действаме! - казах аз подттиквайки всички да се подготвят.

В същото време/ гл. т. Феликс:

След като победих чудовището и изгубих съзнание се събудих в стаята си, все още с рижава коса. На стола до леглото ми бяха оставени чисти дрехи. След като се облякох на вратата се почука и през нея влязоха двамата братя Dreamstime.

- Наспа ли се Lоveless. Сигурно си бил изморен. Виждам, че все още косата ти е рижава... Запази я такава харесва ми. - усещах, някакво напрежение във въздуха, сякаш всеки момент ще се случи нещо - Защо ни гледаш така несигурно? Ха... Може би защото, разбрахме какви планове кроите с пазителя ти Прелюбен.

- Какво!? Нищо не кройм! Нали сключихме сделка!?

- Няма да повярваш колко неща може да каже човек на сън! А ти явно обичаш да приказваш. СТРАЖИ! - петима гиганти влязоха в стаята и се наредиха застрашително околу мен. - Хванете го и го заведете в Северната кула.

Не, не! Трябва да кажа на Чан!ЧАН!... Чан разбраха за плана ви да ме измъкнете. Засилват стражите и ме местят в най-високата кула на замъка с подсилена охрана. Те ще... Не, НЕ, НЕЕЕЕ... ЧААН!... Стражите ме приспаха и тогава загубих връзка с любимият ми.

❗Сцена с насилие❗

Събудих се в някаква странна кула само с един малък прозорец. Ръцете и краката ми бяха завързани за леглото на което лежах. На врата и кръста ми имаше някакви странни кожени окови, които не ми позмволяваха много за се движа. Всичко това беше свързано в едно. Изглеждах като кукла на конци. В устата ми имаше нещо като гумен маркуч завързан за задната част на главата ми, за да не мога да говоря. Бях без блуза и панталони, само по боксерки.

От другата част на стаята чух някакъв шум. Това беше единия от братята Dreamstime. Обърна се към мен когато видя, че съм буден си залепи жадна усмивка. Това беше братът, който не говореше. Той бавно се приближаваше към мен, като събличаше дрехите си попътя към леглото. Докато стигна до мен остана само по бельо. Седна на скута ми, а аз се опитвах да се боря и да се измъкна от въжетата в които бях обвързан.

Той дръпна едно от въжетата и ме превъртя по корем. Бавно галеше гърба ми, а кожата ми настръхна. Пищях, докато се опитвах да се измъкна от хватката му. Той ми свали гащите, раскъсвайки ги. Прегърна ме отзад, като се опита да стигне до пениса ми и аз успях да усетя ерекцията му. Повдигна задните ми части с помощтана колана около кръста ми и започна бавно да ме опипва отзад. Изведнъж вкара надървения си член в мен и аз изпищях колкото мога по-силно от болка с надеждата че накой ще ми помогне. Той започна бавно да се движи и сълзи се стичаха от очите ми. В това действие нямаше удоволствие, само болка. Погледнах назад и видях как кръв се стичаше по бедрата ми. Не знаех колко ще издържа, трябваше да действам бързо. Но ситуацията ми изглеждаше непроницаема.

Болката пронизваше цялото ми тяло и скоро започнах да губя съзнание, но не мога да припадна трябва да се измъкна от тук. Трябва да намеря Чан. Чан моляте, побързай!

Чух силно тряскане на вратата, сякаш някой се опитва да я строши. След един рязък ритник видях фигурата на Чан да седи от другата страна на вратата и да гледа първо яросно, а после с ужас.

- ФЕЛИКС!!!