Гл.т. Неутрал:
Всички се бяха събрали в хола на Чан докато чакаха Changbin и Woojin да се присъединят. Бяха се събръли около масичката за кафе, на която беше поставена карта на града. На картата бяха зачеркнати с три големи червени кръста местата на които са били предишните им бази.
- Нагоре по шосе 66 има изоставен парк. Но не съм сигурен дали ще е подходящ за база. - каза Феликс докато посочваше една от линиите на картата която излизаше от града - Доста е голямо и ще удобно за тренировки, но не знам дали има пазачи.
- Добре ще го проверим - каза Чан ограждайки мястото на което се намираше парка - Някакви други предложения?
В този момент се почука на вратата и влязоха Changbin и Woojin. Двамата влязоха на пожар малко след като отворих вратата с широки усмивки на лицата. Имаха страхотна новина, която нямаха търпение да споделят с приятелите си.
- Няма да повярвате какво открихме...- заочна Changbin с усмивка до ушите.
- Минахме по един път който минаваше покрай един канал... - продържи Woojin като двете момчета започнаха да се редуват.
- Но не беше канал...
- Беше бункер...
- И то голям бункер...
- И е изоставен, не изглежда да е ползван след втората световна война...
- Вътре има всичко легла, тоалетна...
- Храна и достатъчно място за тренировки...
- Не е ли заключено? - попита Hyunjinкато не отделяше погледа си от двете момчета.
- Не, вратите бяха разбити! - казаха двамата едновременно. Варно, че бяха Yoke ( двойка пазител и хранител), но понякога ставаха страшни покрай ентосиязма си.
- Добре, с Феликс ще идем да го проверим, а през това време вие изпратете съобщение на останалите ангели за местонахождението на новата беза и че от утре ще се събираме там.
Двете момчета излязоха от апартамента, като оставиха там останалите за да си свършат работата.
Гл. т. Феликс:
Чан караше към адреса който ни бяха дали Changbin и Woojin и в колата не се чуваше нищо, освен шумат на двигателя.
- От отдавна не сме оставали на саме. - започнах аз със срамежлива усмивка на лицето си, като се опитвах да унищжжа неловката тишина която беше застанала помежду ни - Страшно много ми липсваше моята коала.
YOU ARE READING
Моят Ангел Пазител
Fanfiction'Опитах се да стана от него, но той ме прегърна и не ми позволи да се изправя. Погледнах го в очите, които изглеждаха още дълбоки и от преди. По гърба си усетих, как той ме обгръща нежно с крилата си. - Кой е казал, че ме притесняваш? - Чан нежно ме...
