+18 Сцени
За пръв път пиша подобно нещо и не знам дали съм добра. Надявам се да ви хареса.
○•°○•°○•°○•°○•°○•°○•°○•°○•°○•°○•°○•°○•°Когато отново отворих очи усетих болка в главата. После осъзнах, че майка ми ме държи за косата. Погледнах я в очите и видях, че все още е пияна.
- Кучи син! Аз бях права! А сега си започнал да водиш клиентите си вкъщи! Няма да го позволя!!!
Тя ме изрита силно в стомаха и започна да ме удря с юмруци. Чан я избута на леглото и ме вдигна от земята.
- Можеш ли да ходиш?
Аз се изправих и взех чантата си. Излязохме от къщата, качихме се в колата и потеглихме. На огледалото за задно виждане видях как майка ми излиза от къщата и мята празна бутилка към нас.
След като свихме на следващото кръстовище си отдъхнах. Погледнах към Чан който ме изгледа притеснено.
- Видя ли, защо не искам да те забърквам в живота си.
Чан внезапно спря колата и ме погледна в очите.
- Не си ли се замислял, че може би се появих в твоя живот именно заради това.
Той протегна ръка към лицето ми и ме погали, а аз претръпнах от болка.
- Трябва да му сложим лед или ще стане синьо. - каза той загрижено.
(18+)
През останалия път към дома му не казахме нито дума. Влязох в банята за да се изкъпя. Съблякох дрехите си и пуснах студената вода да тече по мен докато тръгне топла. Затворих очи и си представих, че съм отново на онова място и отново виждах крилата си, но не можех да ги докосна.
Усещах топлата вода да се стича по гърба ми и да се спуска по краката ми към канала. Някаква странна болка преряза главата ми и аз седнах на земята. Гледах как водата бива бавно засмуквана в канала.
Изведнъж усетих ръка да се прокарва през мократа ми коса. Погледнах нагоре и го видях... облян от светлина и очи блестящи като звезди.
Чан клекна до мен и започна да ме целува. Първоначално нежно, а после все по страстно. Спусна ръката си от лицето към гърдите ми и после към задните ми части.
- Какво правиш?- попитах го изнервено.
- Какво? Не ти ли харесва?
YOU ARE READING
Моят Ангел Пазител
Fanfiction'Опитах се да стана от него, но той ме прегърна и не ми позволи да се изправя. Погледнах го в очите, които изглеждаха още дълбоки и от преди. По гърба си усетих, как той ме обгръща нежно с крилата си. - Кой е казал, че ме притесняваш? - Чан нежно ме...