Моят Ангел Пазител

13.

Започнаха да нападат ангелите наред и безмилост ги пребиваха. Опитах се да намеря Чан в паниката от случващото се. Видях го в ръцете на един от гигантите и се спуснах да му помагам. Отвлякох вниманието на звяра с няколко от ударите които бях научил в курса, не нараних особено чудовището, но спечелих време на Чан да се измъкне от хватката му.

Хванах ръката му и усетих енергия да протича между нас. Чан извади голям меч от закалена стомана и нападна същото чудовище. Аз последвах примера му и създадох голямо копие с което започнах да нападам чедовището. Звяра ме удари в гърдите и аз залитнах назад. Чан ме погледна за момент за да види дали съм добре и получи страничен удър от друго чудовище, което изглеждаше точно като нападателя ни.

- Защо се забави? - двете чудовища започнаха да си говорят, събирайки сили за нова атака.

Изтичах при Чан и му помогнах да се изправи. Обърнах се обратно към чудовищата и, облят в пламъци извадих крилата си. Веднага си представих как ги обгръща киселина и кожата им започна да изгаря. Направих въздушна спирала с пръста си и завързах двете чудовища едно за друго. Веригата, с която бяха завързани, нямаше много да издържи, за това побързах с движетиата си. Вдигнах ръцете си нагоре, все едно взимах нещо от пода и земята под чудовищата се разтвори и ги затисна с гръб едно за друго. Рязко свалих ръцете си надолу и се спрях преди да ударя корема си. Голямо количество лава се изля върху главите им и те започнаха да крещят от болка.

Двете чудовища се превърнаха в млади момчета, които изглеждаха по-млади и от мен. Чух тежки стъпки и пляскане на ръце да приближават от дясната ми страна. Обърнах се натам и от височината на която се намирах видях двама стилно облечени мъже, които толкова много си приличаха, че бих казал, че са близнаци.

Те вървяха бавно към мен със зловещи усмивки на лицата и странни бъстуни в ръцете си. Не откъсвах поглед от тях също както и Чан, само че той испитваше много повече ужас в очите, сякаш знаеше кои са.

- Loveless! Великият Loveless! Повелителят на отмъщението и любовта! - натърти на последната дума и направи странна гримаса.

- Кои сте вие!? - казах аз, а те започнаха да се смеят. Огледах останалите ангели и харпии, които вече не се биеха, а гледаха в двамата мъже. Ангелите със страх, а чудовищата с усмивки на лицата. Не разбирах какво става и усещх гневът и отмъщението с което исках да ги залея, защото разрушиха лагера ни.

Усетих нещо или по-скоро някой да ме дърпа за глезена обратно към земята. Беше Чан, който ме гледаше с беспомощно изражение на лицето. Преземих се на земята  след което той ме целуна и усетих как се успокойх и отново започнах да мисля трезво. Отново се обърнах към двамата мъже с любоитно изражение.

- Нашето име е Dreamstime. Ние сме господарите на кралство Xaidor. Мястото от където идват харпиите, моето момче. Тук сме за да те вразумим да застанеш на наша страна във войната срещу Рая.

- Ами ако не се съглася?

- Ще станеш наш враг и ще се наложи да убием теб и малката ти групичка от ангели сгушени в малкия ти бункер.

" Феликс, съгласи се и тръгни с тях. Отвличай им вниманието докато аз заведа останалите на сигурно място. После ще те измъкнем. Вярвай ми преди съм бил в кралството им, знам как да те измъкна, без те да забележат." Чух гласа на Чан в главата ми, погледнах го и го хванах за ръката.

- Добре, ще дойда.

- Не го прави Loveless! - започнаха да викат някои от ангелите ми - НЕ тръгвай с тях Феликс! Прекалено опасно е! - размахах крилата си и се издихнах във въздуха за да мога да имам по-добра видимост към останалите ангели.

- Приятели! Не мога да позволя да поемете повече удъри заради действията ми! Искам всички да тръгнете с Прелюбен и да не се обръщате назад! - Всички започнаха да викат от възражение - Ако овъжавате мен и името ми, ще ми се доверите и ще тръгнете с Чан!

- Колко сладко! Малките ангелчета не могат без своя водач! - каза някой от зверовете и всички харпий започнаха да се смеят.

- Достатъчно! - извика един от мъжете и всички на момента спряха да се хилят.

Слязох обратно при Чан, прегърнах го силно и го целунах страстно за довиждане. " Не губи контакт с мен! Разбра ли!?" Аз леко поклатих глава в прегрътките му и той ме пусна да тръгна с двамата мъже. Единият от тях ми подаде ръката си да я хвана, сякаш бях на 6, а не на 16.

- Обичам те! - Казах аз като се обърнах отново към Чан.

- И аз те обичам!

Тръгнах заедно с мъжете нагоре по стълбите. Когато стигнахме до повърхността двамата вдигнаха бъстуните си и пред нас се отвори една огромна врата от която излизаше червен дим. Пристъпих навътре и там видях...