Моят Ангел Пазител

27.

Няколко седмици по-късно:

Гл.т. Чан:

Отворих очи и слънчевата светлина идваща от прозореца ме заслепи. Погледнах сияещата от слънцето фигура до мен и погалих нежно лицето на му. Косата на Феликс изглеждаше още по оранжева заради слънчевата светлина, сякаш гловата му е обгърната в огън.

Станах и излязох на малката тераса в спалнята ни и запалих една цигара. Седях и гледах как пушекът се извива във въздуха образуващ красиви фигури. Изгряващото слънце караше облаците да стават розови на фона на синьото небе.

Усетих как две ръце ме обгръщат и лицето на Феликс се появи на рамото ми. Опитах се да го целуна, но той се отдръпна от мен.

- Не, още не съм си мил зъбите!

- От кога това стана важно? Преди нямаше проблем да ме целудваш дори след като ти духах.

- Не искам да се отвратиш от гадният ми дъх и да ме зарижеш заради това. - Феликс се нацупи и аз го погледнах невярващо.

- Знаеш, че никога не бих те зарязал за тагова дребно нещо? - той седна на скута ми, а аз седях на един стол с почти огаснала цигара в дясната ми ръка.

- Не знам! Ами ако просто един ден спреш да ме обичаш заради всички тези дребни неща, който пренебрегваш през цялото време, но на края просто станат прекалено много и се превърнат във един гигандски проблем, който ще расте и расте и... - аз го гледах с объркан поглед като се опитвах да проследя мисълта му.

- Феликс... Напълно ме обърка! Как е възможно нещо толкова перфектно да греши?

- Точно там е проблемът! Аз не съм перфектен, както ми се иска! Аз просто съм един гигантски проблем, който наратва с всеки изминал ден и помита всичко по себе си! Като... Като... Цунами! Заради мен толкова много ангели бяха застрашени! Ако не бях аз нищо от това нямаше да се случи!- седях и го гледах с безизразно изражение и се чудех какво да кажа.

Поех си дълбоко въздух и го прегърнах силно. Оставих аромата му да навлезе в носът ми и го целунах страстно.

- Никога не бих те изоставил, за нищо на света! Дори и след като умрем хванати ръка за ръка, пак ще те открия в слеващият си живот и ще те обичам! - сълзи се оформиха в очите му. Ръцете му, които бяха обгърнали врата ми се затегнаха в още по-силна прегрътка и притисна челото си в моето. Единственото нещо, от което се нуждаех в момента бяха красивите му дълбоки кафяви очи, които точно в момента единственно виждах.

- Какво щях да правя без теб? Сигурно вече щях ада съм мъртъв в някоя канавка или изнасилен заради сладкото си лице. - широката му усмивка ме накара да се замисля какво найстина бих бил правил ако той не беша с мен. Дали щях да съм в същия град, да правя същите неща като сега, да познавам същите хора. За това не съм сигурен. Знам само, че в момента съм с най-скъпото ми същество на света и не бих позволил на никой да го нарани.

- Обичам те повече от всичко на света!

- Обичам те до луната и обратно!

- Обещавам ти, че ще бъда вечно с теб, дори и след смъртта.

- Обещавам ти, че няма да позваля на никой отново да ни раздели, никога.

Хванах го в ръцете си и го вкарах обратно вътре. Върнах се обратно влеглото и го сложих внимателно да легне. Стоях над него и наблюдавах красивите му черти от всеки ъгъл. Неговите красиви очи, искрящата му усмивка, оранжевата като пожар коса, луничките му безбройни като звезди, които го правеха още по-сладък.

Прокарх ръката си през косата му и го целунах по челото. Той уви ръцете си около торса ми и ме стисна, сякаш беше змия одушвач. Ръцете му започнаха да се спускат надолу към дупето ми, докато аз го целувах и той ме стистна страстно.

- Оу, на малкият Феликс му се играе? Добре нека играем...

---

Хей... по интересната част 😉 ще я продължа в другата глава. Знам, е беше малко скучно, но съм забила на едно място.

Благодаря ви за четенето!