Гл. т. Чан:
Апартаментът на Чан/ 9:30 сутринта:
Последната нощ беше една една от най-хубавите ми нощи от последните два месеца. Гледах рошавата коса на Феликс покрита с няколко розови листенца от бурната нощ която прекарахме. Всичко това което приживяхме, което той преживя ни доводе до този перфектен миг, в който ми се ще да замръзнем за винаги.
Главата му беше нежно поставена на рамото ми и си беше заровил лицето във врата ми докато ме прегръщаше с двете си ръце. Погалих косата му нежно, защото трябваше да ставаме. Той бавно отвори очи и изръмжа недоволно, защото го събудих.
- Хайде бебчо! Трябва да ставаме или ще закъснеем за свиждането.
- Трябва ли найстина да ходим?
- Да майка ти пожела да те види. Не може да и откажеш. - нека ви изясня. Преди няколко седмици майката на Феликс отново се напи и рееши да нападне някакъв в който се блъснала пред магазина за алкохол. Счупи му ръката и сега лежи в затвора за средна телесна поврета. Феликс мисли че това ще и остане за урок, но аз силно се съмнявам.
- Хайде ставай, аз отивам да направя закуска. - измих си набързо лицето и очите, а Феликс влезе да си вземе душ.
Седнахме да закусваме и се оправихме за свиждането. Пътят до затвора беше изминат в мърчание. Изражението на Феликс подсказваше едновременно ненавист и тревожност. Знам че не иска да се вижда с майка си, но също така знам и че се притеснява за нея.
Пристигнахме в затвора и един от пазачите ни заведе да чакаме в някаква сива стая, по средата на която имаше маса с две пейки. След няколко минути вратата се отвори и в стаята влязоха майката на Феликс заедно с двама пазачи. Преди да седне на срещу нас ме изгледа сякаш не ме искше да съм тук.
- Исках да говоря с него на саме. - каза тя без да сяда.
- Той ще остане. - каза Феликс без да поглежда към мен.
- Добре тогава да остане, но няма да получиш нищо поезно от мен докато той е наотолу.
Феликс ме погледна и видях малка искра на страх в погледа му. "Страх ме е че няма да мога да се овладея ако ме ядоса."
- Спокойно, всичко ще е наред. - казах аз тихо и го хванах за ръка под масата.
Гл.т. Феликс:
YOU ARE READING
Моят Ангел Пазител
Fanfiction'Опитах се да стана от него, но той ме прегърна и не ми позволи да се изправя. Погледнах го в очите, които изглеждаха още дълбоки и от преди. По гърба си усетих, как той ме обгръща нежно с крилата си. - Кой е казал, че ме притесняваш? - Чан нежно ме...
