Моят Ангел Пазител

20.

Глава с 18+ Сцени

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Гл. т. Феликс:

Бяхме се събрали доста хора в бункера, който вече беше нашата нова база. Почиствахме и подреждахме и всичко за сега вървеше чудесно. Чан не беше с нас, той остана вкъщи, защото имал някаква „важна работа" която трябва да свърши колкото е възможно по-скоро. Нямам представа за какво става на въпрас, но и нямам намерението да научавам.

По едно време шум от полицейски сирени прекъснаха работата ни. Излязох навън заедно с Changbin и I.N. за да проверим какво става. Пред полицейската кола стояха двама полицай, които след като ни видяха сложиха автоматично ръка на пистолетите си без да ги вадят.

- Пратиха ни сигнал за влизане с взлом на този адрес. Кои сте вие и с каква цел сте се настанили на чужда земя?

" Супер само това не трябваше"

- Чужда земя? Не господине нещо сте се объркали! Тази земя е наследство от дядо ми, който почина преди няолко месеца. - започнах да си измислям някаква шантава история, на която самият аз не си повярвах, но очевидно теди полицай бяха прекалено глупави и решиха да ми повярват.

- Ако е така искам да видя свидетелство за наследство!

- Разбира се моля последвайте ме. - казах аз като поведох полицая към входа на бункера.

В колидора го спрях, когато вече другия полицай не можеше да види и го притиснах към стената и бързо взех пистолета му и го захвърлих настрани. Той се опита да се измъкне, но въпреки че беше два пъти по-голям от мен аз успях да притисна ръцете му така че да не може да ги използва. Трябваше да му внуша, че ги е видял и всичко е изрядно, но до сега го бях правил само два или три пъти и все още беше новост за мен. Затворих очи и извадих крилата си, а мъжът притиснат в мен ме гледаше в шок.

- Сега ме слушай внимателно... - казах аз с най-дълбокият глас който можех да извадя и се втренчих в очите му, които ме гледаха със страх - ... ще забравиш за това което стана тук и с приятеля си ще си тръгнете с убеждението, че всичко е наред и сте видяли свидетелството за наседство!

- Видяхме свидетелството и всичко е наред, нищо не стана.

- Добре- казах аз като пуснах ръцете му и той все още стоеше вцепенен без да помръдва.